Апостол Павел вероятно никога не е имал възможност да посети Колос. Но един ден той чул за Божието дело там, за хора, които са повярвали в Исус Христос. Това веднага предизвикало нещо в него: от този ден нататък той започнал да се моли за тези млади християни и не спрял оттогава.
Ние можем да правим същото, молейки се за всеки, с когото сме обединени чрез вяра в Христос: за тези, с които имаме личен контакт, и за тези, които познаваме само по слухове; за тези, които напредват добре в живота на вяра, и за други, които са се спънали; за тези, чиито нужди са очевидни, и за тези, чието положение не познаваме толкова добре.
Молитвата на Павел за колосяните не е обща и неточна, както понякога са нашите молитви, но има конкретна цел: те да бъдат изпълнени със знание за Божията воля. Има причина за това: сред тях се е вкоренило чувство за някаква духовна липса. Хора с лоши мотиви са забелязали това и се опитват да запълнят тази усетена „празнота“. Някои от тях предлагат определени аспекти на езическите философии за тази цел, докато други предлагат компоненти на древното еврейско поклонение. Първото е напълно погрешно, второто вече е остаряло според Божията воля.
Павел не порицава колосяните отначало. По-скоро той моли Бог да изпълни децата Си със знание за Неговата добра воля, за да разберат красотата и практическата значимост на тази воля. Да бъдат изпълнени – това е, от което са се нуждаели – да бъдат „изпълнени със знание за Неговата воля“! Това би отблъснало негативните влияния и би превърнало чувството за недостатък в радост от тяхното духовно богатство. Нима тази „Павлова рецепта“, това служение на молитва, не би ни помогнало и на нас да преодолеем много реални или предполагаеми недостатъци?
