Така завършва Книгата на Псалмите и в нея ни е представен резултатът, доколкото се отнася до земята, от идването на Господа в нея. Той наистина е благословеният Човек от първия псалм, „който не ходи по съвета на нечестивите, нито стои в пътя на грешниците, нито седи на стола на присмехулниците; но Неговото наслаждение е в закона на Господа, и в Неговия закон Той размишлява ден и нощ“ (Пс. 1:1–2). Всеки дъх, който Той поемаше, беше „Алилуя!“ – „Хвалете Господа!“ Всеки пулс на Неговото предано сърце беше за Бога; във всяка Негова дума и действие Отец беше прославен. Всяко морално превъзходство сияеше в неизмеримо съвършенство в Него.
Плодът Му ще се появи в своето време, листът Му никога няма да увехне и всичко, което прави, ще процъфтява. Хората мислеха, че светлината Му е угаснала завинаги, когато Той беше отведен на кръста, но Той идва отново. Той ще изгрее като Слънце на правдата и тогава ще настъпи онази сутрин, която Божиите светии винаги са очаквали, сутрин без облаци (2 Царе 23:4). Той ще отпечата Своя благословен характер върху Своето царство; то ще отразява Неговата сияйна слава. Тогава всеки стон, мърморене и вик на мъка ще бъдат заглушени, и тъмнината ще избяга пред сиянието на Неговото присъствие. Цялата земя ще бъде пълна със славата на Господа, и както всеки Негов дъх беше „Алилуя!“, когато Той беше тук, така и всичко, което диша, ще каже „Алилуя!“ тогава.
Възходът и падението на царствата; натрупването на сериозни въпроси; сблъсъкът на противоречиви интереси, които стават все по-ожесточени с годините – всичко това доказва нестабилността на нещата в този свят. Но всички тези неща не смущават онзи, който с окото на вярата вижда Исус! Утринната звезда, предвестникът на деня, сияе в небесата и изпълва сърцата ни с надежда. Да, „Алилуя!“ Господ идва. Да, наистина, „Хвалете Господа!“
