Четейки този стих в контекст, разбираме, че Павел се занимава с въпроса за дара на езиците в Църквата и нуждата от разбираема реч.
Въпреки това, има такива, които никога не отварят устата си на събранията, за да хвалят, да се молят, да четат част от Писанието или да говорят слово на служение. Някои се страхуват или имат задръжки, мислейки, че не са красноречиви, сравнявайки се с другите. Нека се насърчим от няколко библейски примера да правим това, което Господ желае.
Моисей, когато Бог му каза да говори на фараона, каза, че е човек, който не е красноречив и е бавен на думи. Затова Бог му напомни, че Той е направил човешката уста и Той ще бъде с устата на Моисей (Изх. 4:10–12). Когато човекът, който беше освободен от легиона демони, искаше да последва Господа, Господ не му позволи; вместо това Той каза на човека да се върне у дома при приятелите си, за да им разкаже какво е направил Господ за него. Колко библейски познания имаше той? Какво знаеше? Той можеше да свидетелства „петте думи“, какво е направил Господ за него (Марк 5:18–19). На Йона беше казано да проповядва в Ниневия: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съборена!“ (Йона 3:4) – осем думи на английски, но само пет на иврит. И с какъв резултат? Целият град беше спасен! Амос също имаше тържествено, но кратко, послание от пет думи за Израел: „Приготви се да срещнеш своя Бог“ (Амос 4:12).
Когато се събираме, всеки трябва да има псалм, поучение или друго изразяване от Господа (1 Кор. 14:26). Нека вярно да даваме това, което Господ желае да дадем. Когато на всеки слуга беше даден талант, господарят им заповяда: „Търгувайте, докато дойда“ (Лука 19:13) – само пет думи. Колкото и ограничени да се чувстваме или да сме, Господ не изисква от нас повече, отколкото сме способни. Само пет думи!
