Всички казват, че един християнски гражданин трябва да се интересува от управлението на страната, към която принадлежи, и трябва да гласува, за да помогне за поставянето на добри хора на власт. Бог казва друго; на много места и по много начини Той ми казва, че като Негово дете, аз не съм гражданин на никоя страна, нито член на което и да е общество; моето гражданство е на небето и отсега нататък имам работа с небесни неща; кръстът на Христос ме е разпънал за света, а света за мен; ако отдам ума и сърцето си на тези земни неща, ще бъда враг на Христовия кръст.
Какво тогава да правим с правителствата? Е, да им се подчиняваме, тъй като Бог ги е наредил; и когато налагат данък, да плащаме; и да се молим на Бога за царете и всички властимащи. Всичко, което един християнин трябва да прави с политиката, е да се подчинява на властите, поставени над него. Вярно е, че в Христос той е наследник на всичко, включително на земята, в която сега действа световната система, но (като Авраам в Ханаан) Бог не му дава толкова, колкото да стъпи с крак за настоящо наследство.
Ако тогава истинското Божие дете отказва да гласува, то не е толкова, защото смята самото гласуване за погрешно, а защото е дало своя глас и интерес на Човека на небето, когото Бог е възвисил като Цар на царете и Господ на господарите. Той е изгубил интереса си към тези неща поради нещо, което е намерил, което е много по-привлекателно. Той вижда, че светът по същество е безбожен, че неговите хвалени реформи и подобрения всички са насочени към изключване на Бога от човешкото сърце. Той желае да стои като свидетел за истината и за Бога, и за идващия съд, при явяването на Христос, когато хората се поздравяват с мир и безопасност. Той желае другите да избегнат примката, с която Сатана улавя човечеството.
