Йоан, което означава „Йехова е милостив дарител“, е Евангелие, уникално със своята величествена слава. Тук Господ Исус е проявен като Самия Създател, вечния, единороден, уникален Син на Бога, изпратен от Отца, за да разкрие напълно Своята слава. Това е много повече от власт, служение или благодат, но светлината и любовта на вечния Бог. Той, божествена Личност, тук е обект на нашето обожаващо поклонение.
Това Евангелие следователно не е синоптично (т.е. предоставящо общ поглед върху живота и делата на Господа на земята), както са другите три, но привлича специално внимание към Неговата личност и към Неговите думи, както са засвидетелствани дори от Неговите врагове: „Никой човек никога не е говорил като Този Човек!“ (7:46). Чудесата и притчите, записани тук, също дават най-ясно свидетелство за Неговата лична божествена слава. Тук намираме онези думи от Неговите устни: „Преди да бъде Авраам, Аз съм“ (8:58). Седемте изявления „Аз съм“ в Евангелието от Йоан са добре известни. Те говорят за Неговата божественост (срв. Изх. 3:14).
Спокойното, благородно достойнство на записа за Неговото разпятие също със сигурност привлича нашето възторжено внимание, защото тук се вижда характерът на всеизгарянето на Неговото служение (Лев. 1), като изгарянето говори за всичко, което се издига като сладко благоухание към Бога. Всеизгарянето е било жертва предимно за Божията слава. Сладостната простота на книгата ѝ придава прекрасна притегателна сила за най-неинтелигентните; и все пак нейните по-скрити дълбини на значение са събудили искреното възхищение на най-дълбоките учени.
