Първо, ние трябва да влезем в Божията слава; за нас това е домът на Отца и ние сме подготвени за него чрез благодатта на Отца и кръвта на Исус. И тогава трябва да излезем от него, сияещи от светлината, която го изпълва, за да разпръснем тази светлина по земята по време на хилядолетното царуване на Христос. Църквата трябва да бъде съдът на Божията слава. Какво е Божията слава? Божията слава, в моралния си аспект, е проявлението на Неговата собствена благословена природа; Той се е разкрил. Как е направил това? Той го е направил в Личността на Своя възлюбен Син и така е станал очевиден великият факт, че БОГ Е ЛЮБОВ.
Това е Божията слава. Няма да я познаете, като просто сканирате небесата. Те провъзгласяват Неговото дело, Неговата мъдрост, Неговата божественост, Неговата сила. Хората не научиха този велик факт на Синай, защото там, в присъствието на гръмотевиците и огъня на тази страшна планина, те бяха изпълнени с ужас. Това велико и благословено откровение беше направено от възлюбения Син, когато Той дойде в света и премина през него до кръста на Голгота. Светлината, която Той донесе в света, трябва да се съдържа в светия град и тази светлина ще излъчва от него до най-отдалечените краища на творението. И цялото творение ще се радва на факта, че Бог е любов.
Това е нашето свидетелство днес, защото именно този факт ни е променил, просветлил и благословил. Божията любов е била проявена в освобождаването ни от нашите задължения и премахването на товара от грехове, които ни потискаха, и като ни е въвела в любов, светлина и свобода.
