9 Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
8 И като изминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 И яви се Павлу нощем видение: человек някой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни. 10 И щом видя видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумяхме че Господ ни призовава да проповядваме евангелието на тях.
11 И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол, 12 и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседяхме няколко дена; 13 и в съботата излязохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни. 16 И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше. 17 Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповядват нам път на спасение.
По време на второто мисионерско пътуване на Павел, той, Сила и Тимотей спряха в Троада. Когато Павел имаше видение на македонски мъж, който търсеше помощ, то беше прието като Господно напътствие за техните пътувания. Но тук сега е интересен момент в книгата Деяния. Докато стих 8 казва „те“ дойдоха в Троада, стих 10 казва „ние“ решихме да посетим Македония. Следователно, заключаваме, че Лука, писателят на Деяния, е живял в Троада и сега се е присъединил към Павел. Вероятно той е бил новоспасен чрез проповедта на Павел и Сила при това посещение. Или може би евангелието е достигнало до Троада по-рано чрез един от първите обърнати в Йерусалим в деня на Петдесетница, някои от които са били от Мала Азия (2:9).
Във всеки случай, колко красиво е, че Лука стана сътрудник на Павел. Той беше сред онези, които чуха Павел да описва видението си на следващата сутрин; той се включи в дискусията за неговото значение; и той се почувства включен в призива на Господ да се присъедини към евангелското дело в Македония. Оставяйки родния си град, Лука пътува до Филипи, отиде с Павел и Сила до реката за молитва и благовестие, видя обръщането на Лидия и ходеше ежедневно по улиците на града с Павел и други (16:11–17).
Но след това, след като Бог освободи Павел и Сила от затвора, четем, че „те“ насърчиха братята и напуснаха Филипи (16:40). Местоимението „ние“ се връща в текста едва в Деяния 20:6, когато Павел отново посети Филипи. Така разбираме, че Лука трябва да е решил да остане във Филипи. Вероятно е бил там пет години или повече, помагайки на новосъздадено събрание от вярващи да расте в Господа. Каква любов и грижа е имал той за Божия народ!
