8 И като изминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 И яви се Павлу нощем видение: человек някой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни. 10 И щом видя видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумяхме че Господ ни призовава да проповядваме евангелието на тях. 11 И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол, 12 и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседяхме няколко дена; 13 и в съботата излязохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени. 14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше. 15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни. 16 И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше. 17 Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповядват нам път на спасение. 18 Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час. 19 А като видяха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците. 20 И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни, 21 и проповядват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим. 22 И навали народът върх тях; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; 24 който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. 25 И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. 26 И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. 27 И като се събуди стражарът и видя отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. 28 Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. 29 И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася? 31 А те рекоха: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти. 32 И говориха словото Господне нему и на всичките които бяха в дома му. 33 И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички. 34 И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото повярва в Бога. 35 И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци. 36 И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром. 37 Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат. 38 И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се; 39 и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излязат из града. 40 А те като излязоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видяха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.
3 И като преседя там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.
6 а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
Въз основа на Деяния 16:8–40, ние вярваме, че Лука е напуснал Троада, вероятно родния си град, за да посети Филипи с Павел. Очевидно е останал да помага на вярващите там, когато Павел е продължил пътуването си. Сега, в Деяния 20:3–6, изглежда, че Лука се е присъединил отново към Павел, когато той по-късно е минал през Филипи. По някакъв начин Лука е разбрал, че времето му във Филипи е приключило, и така е написал, че „ние“ отплавахме оттам.
Колко поразително е, че следващата спирка е била Троада! Лука вероятно е отсъствал пет или повече години. Сигурно е било голяма радост за него да поднови стари познанства. И все пак Лука се е променил. Той не се е върнал в Троада, за да остане. Когато Павел си тръгнал след едноседмично посещение, Лука е отишъл с него, като в крайна сметка е стигнал до Йерусалим. В крайна сметка, след още две години, Лука отново е пътувал с Павел, който тогава е бил затворник, докато е плавал за Италия. Лука е бил там, когато корабът е бил разбит на парчета в Деяния 27; той е бил там, когато Павел е изминал прашните мили към Рим в Деяния 28.
Без съмнениеЛука е водил много разговори с Павел по време на пътуванията им. Без съмнение той е говорил и с много други вярващи по време на престоя си в Йерусалим. Постоянното присъствие на Лука с Павел и другите е дало възможност на Светия Дух да го използва, за да напише както Евангелието от Лука, така и Деяния на апостолите – две книги, които съдържат повече от една четвърт от всички стихове в Новия завет, приблизително равно на количеството, написано от самия Павел.
Много е трогателно да се прочетат някои от последните думи на Павел, написани години по-късно във 2 Тимотей 4:11: „Само Лука е с мен.“ Какъв верен приятел! Нека Господ ни помогне да следваме такъв пример.
