Витания може да означава „дом на страданието“ или „дом на отговора“, но и двете бяха верни за къщата, която беше дом на Господ Исус там. Смъртта я беше поразила, но сега, след Неговата милостива и мощна намеса във възкресяването на Лазар, имаше отговор: безкористна служба от Марта, общение от смъртта с Лазар и поклонение – може би най-красивият пример за това в Писанието – от Мария.
Това, което тя донесе на Господ Исус, имаше същност и беше добро: един фунт миро. То беше чисто, както Му подобава, и жертва поради голямата му цена за нея. Тя Го почете, като Го помаза с него, но не по официален или рутинен начин. Тя беше „в“ това, което правеше. Тя изля всичко върху Него и избърса нозете Му с косата си. Имаше разточителство за Него и жертва за нея. Беше едновременно интимно и почтително. Тя не проговори нито дума – напълно подобаващо за жена в тази обстановка – но цялата къща се изпълни с аромата, красивия ефект от това, което тя беше принесла.
Това е вероятно толкова, колкото нашият ум може да възприеме от поклонението в образна форма, но без съмнение Светият Дух го е написал, за да ни помогне в нашето поклонение, било то звуково или мълчаливо. Да бъдеш в къщата означава, че то има особено приложение към Събранието, но ако нашето поклонение е като това на Мария – библейско, искрено, ценено, покорно, от сърце – то ще има духовен ефект, където и да сме, защото Господ ще намери удоволствие в него. Но нека си спомним, че то ще бъде само плод в нас от това, което Той извърши на кръста – Той, Който направи всичко за Бога и за нас (Еф. 5:2).
