Установяването на Господната вечеря трябва да се разглежда от всеки духовен човек като особено трогателно доказателство за милостивата грижа и внимателната любов на Господа към Неговата Църква. От времето на нейното установяване до настоящия час, тя е била постоянно, макар и мълчаливо, свидетелство за истина, която врагът се е опитвал да поквари и отхвърли: че изкуплението е извършен факт, на който може да се наслаждава и най-слабият вярващ в Исус. Векове са изминали, откакто Господ Исус установи „хляба и чашата“. Въпреки всички ереси, всички схизми, всички спорове и раздори, тази най-изразителна институция е била спазвана от Божиите светии във всяка епоха.
Вярно е, че врагът е успял, в голяма част от изповядващата се Църква, да я обвие в було от тъмно суеверие. И все пак тя все още говори на всеки духовен ум същата дълбока и скъпоценна истина, тя показва смъртта на Господа, докато Той дойде. Тялото е било разчупено, кръвта е била пролята веднъж, за да не се повтаря повече; и разчупването на хляба е само възпоменание за тази освобождаваща истина.
С какъв дълбок интерес и благодарност трябва вярващият да съзерцава „хляба и чашата“. Там е изложено представянето на най-скъпоценни и славни истини: царуваща благодат; завършено изкупление; премахнат грях; въведена вечна праведност; жилото на смъртта е изчезнало; осигурена вечна слава; „благодат и слава“, разкрити като безплатен дар от Бога; и единството на „едното тяло“. Какъв празник! Той връща душата назад и ни показва Самия Учител, в същата нощ, в която беше предаден, седнал на трапезата и там установяващ празник, който от онази паметна нощ, до зората на утрото, трябва да води всяко вярващо сърце, едновременно, назад към кръста и напред към славата.
