19 И знаем че което говори законът, говори на онези които са под закона; за да се затулят всеки уста, и да бъде цял свят повинен пред Бога.
24 а оправдават се даром с неговата благодат през изкупването което е в Христа Исуса,
1 Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,) 2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка на сърдцето си. 3 Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини; 4 които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията; 5 На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин. 6 Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля; 7 нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но "в Исаака ще ти се нарече семе:" 8 сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе. 9 Защото това е словото на обещанието: "По това време ще дойда, и Сара ще има син." 10 И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего; 11 (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,) 12 рече й се че "По-големият ще бъде раб на по-малкия." 13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава възненавидях." 14 И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде! 15 Защото казва Моисею: "Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля." 16 И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва. 17 Защото писанието говори Фараону: "Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя." 18 И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава. 19 На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му? 20 Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил? 21 Или няма власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест? 22 И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпял с голямо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел; 23 и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,- 24 нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците? 25 както и в Осия казва: "Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;" 26 "И на същото място дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго." 27 А Исаия вика за Израиля: "числото на синовете Израилеви ако и да е колкото пясъкът на морето, остатъкът ще се спаси; 28 защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята." 29 И както предрече Исаия: "Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили." 30 И тъй, що има да речем? че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от вярване; 31 а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда. 32 Защо? За това че не я търси чрез вярване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването; 33 както е писано: "Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който вярва в него няма да се посрами."
1 Братие, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израиля е тяхното спасение. 2 Защото свидетелствувам за тях че имат ревност за Бога, но не по право разумение. 3 Понеже Божията правда като не разумяват и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията правда. 4 Понеже Христос е свършването на закона за оправдание на всякого който вярва. 5 Защото Моисей пише за правдата която е от закона, и казва: "человек който прави тези заповеди чрез тях ще живее." 6 А правдата която е от вяра казва така: "Да не речеш в сърдцето си: Кой ще възлезе на небето?" сиреч, да низведе Христа; 7 или: "Кой ще слезе в бездната?" сиреч, да възведе Христа от мъртвите. 8 Но що казва писанието? "Словото е близу до тебе, в устата ти, и в сърдцето ти;" сиреч, словото на вярата което проповядваме, 9 че: Ако изповядаш с устата си Господа Исуса, и повярваш в сърдцето си че Бог го е възкръсил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърдце вярва някой за оправдание, и с уста бива изповядване за спасение. 11 Защото казва писанието: "Всеки който вярва в него няма да се посрами." 12 Понеже няма разлика между Юдеина и езичника; защото сам той е Господ на всички, богат към всички които го призовават. 13 Защото: "Всеки който призове името Господне ще се спаси." 14 Как прочее ще призоват тогози в когото не са повярвали? И как ще повярват в тогози за когото не са чули? И как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядат ако се не проводят? както е писано: "Колко са прекрасни нозете на тези които благовествуват мир, на тези които благовествуват доброто!" 16 Но всички не бяха послушни на благовествуването; защото Исая казва: "Господи, кой повярва на онова което е чул от нас?" 17 И тъй, вярата е от слушане, а слушането от словото Божие. 18 Но казвам: Те не са ли чули? Наистина чули са: "По всичката земя се разнесе гласът им, и в краищата на вселенната речите им." 19 И пак казвам: Израил не разумя ли? Най напред Моисей казва: "Аз ще ви раздразня на ревнование с тези които не са народ, ще ви разяря с несмислен народ." 20 А Исаия дръзнува и казва: "Намериха ме тези които не ме търсеха: явен бидох на тези които не питаха за мене;" 21 а за Израиля казва: "Цел ден простирах ръцете си към народ който се не покорява и противоречи."
1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово. 2 Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля и казва: 3 "Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат." 4 Но що му отговаря божественият ответ? "Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили коляно пред Ваала." 5 Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта. 6 Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело. 7 И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепяха, 8 (както е писано: "Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,") даже до днес. 9 И Давид казва: "Трапезата им да бъде за тях примка и уловка и съблазън и въздаяние; 10 да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби." 11 И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тях ревнование. 12 И ако тяхното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече тяхната пълнота! 13 Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя, 14 дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася някои от тях. 15 Защото ако че тяхното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите? 16 И ако са начатките свети, то и цялото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети. 17 Ако ли са някои ветви отрязани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тях, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината, 18 не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе. 19 Но ще речеш: Отрязаха се ветвите да се присадя аз. 20 Добре, за неверството им отрязаха се, а ти за вярата си стоиш; не високоумствувай, но бой се. 21 Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе. 22 Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен. 23 И те пък ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади. 24 Понеже ако ти, отсечен от естествената дива маслина, и против естеството, си присаден на питомна маслина, колко повече те естествените ще се присадят на своята си маслина! 25 Защото, братие, не искам да не знаете тази тайна, за да не имате себе си че сте мъдри, че ослепяване частно стана в Израил докат влезе пълното число на езичниците; 26 И така всичкий Израил ще се спаси, както е писано: "Ще дойде от Сион Избавител, и ще отвърне нечестията от Якова. 27 И този е заветът от мене към тях," "Когато отнема греховете им." 28 По евангелието те са неприятели за вас, а по избранието, възлюблени Богу заради отците. 29 Защото дарованията и призванието Божие не приимат разкаяние. 30 Защото както и вие бяхте някога си непокорни Богу, но сега чрез тяхното непокорство сте помилвани, 31 Така и те сега биха непокорни, та чрез вашето помилване да бъдат помилвани и те; 32 защото Бог затвори всичките в непокорство та всичките да помилва. 33 О колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! Колко са непостижими неговите съдби, и неизследвани пътищата му! 34 Защото: "Кой е познал умът Господен? Или кой е бил нему съветник?" 35 Или, "Кой му е дал от по-напред нещо, та да му бъде въздаяние за него?" 36 Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.
Римляни 3:19 · Римляни 3:24 · Римляни 9–11 · BG1871
Римляни, означаващо „силни“, дава истина, която стои в основата на християнството. Тук Бог е Суверенният Съдия, абсолютен в праведност, откриващ и изобличаващ греха на цялото човечество. Той не допуска извинения, не пощадява никакво зло, независимо от степента му. Всички са показани като „виновни пред Бога“ (3:19). И все пак в чиста праведност Той предлага и пълно оправдание от вина, защото това се основава на „изкуплението, което е в Христос Исус“ (ст. 24), Който Сам е видян като великия Заместник в понасянето на наказанието за греха чрез саможертвата Си. Всеки истински вярващ в Него е по този начин оправдан от всяко обвинение и е обявен за праведен пред Бога. Значението на кръста се вижда и по отношение на избавлението от силата на обитаващия грях. Истината е представена така, че да посрещне грешника там, където е в началото, и да го преведе чрез упражнение на душата от робство и тъмнина към свобода и светлина. Краката са утвърдени в пътищата на праведността.
В глави 9 до 11 Божиите съвети и пътища относно Израел са показани като съвместими с тези истини, разкрити сега в християнството. Бог е великият Победител. Следователно всички, които Му се доверяват, са благословени.
От глава 12 нататък са дадени наставления относно практическото поведение, основано на здравата и вечна основа на Божията оправдаваща благодат. Колко велика книга за утвърждаване и успокояване на душата и за насърчаване на всяка благочестива добродетел.
