Псалм 73 е много честен псалм. Авторът, Асаф, ни разказва за времето, когато почти е спрял да следва Господа. Той е видял арогантността на нечестивите, завидял е на техния успех и се е чудил защо им е позволено да процъфтяват. Напразно ли е очистил сърцето си? Имал е проблеми всеки ден, докато нечестивите изглеждали безгрижни (ст. 5, 13).
Но докато съставяше псалма, Асаф беше научил, че има повече от една гледна точка. „Докато не влязох в Божието светилище; тогава разбрах техния край“, пише той (ст. 17). Той осъзна, че настоящите несправедливости не отразяват крайната способност на Бог да оправи нещата.
В резултат на това псалмът започва и завършва с доброта. Стих 1 заявява: „Наистина Бог е добър.“ Да кажеш „Бог е добър“ означава да рецитираш доктринални факти, но да кажеш „Наистина Бог е добър“ означава да дадеш лично свидетелство. То потвърждава, че Божията доброта е била позната в личен опит. Въпреки че Асаф някога почти се е спънал, той започва своя псалм, като заема позиция върху твърдата основа на Божията доброта. Тази дума към чистите по сърце в Израел ще укрепи и нас.
След това Асаф завършва псалма с напомняне към себе си: „За мен е добре да се приближа до Бога.“ Едно е да кажеш, че Бог е добър; друго е да се стремиш да бъдеш близо до Самия Бог. Асаф не искаше да повтаря тревожното си преживяване; затова, за да избегне друга криза на вярата, той възнамеряваше да се приближи до Бога. И забележете, че той беше възложил доверието си на „Господ Бог“ – на Адонай Йехова, суверенния Бог Спасител, Който има както силата, така и желанието да ни запази. Ако някога имаме подобни въпроси относно световните несправедливости, можем да намерим същото убежище в Бога, Който е добър.
