Историците ни казват, че по времето на Христос в Юдея са живели само 6000 фарисеи, много малка секта с влияние, по-голямо от това, което биха предполагали техните числа. Когато четем Евангелията, те изглеждат навсякъде, но това е така, защото са били заинтересовани да отклонят пророка от Назарет.
Никодим беше фарисей, който дойде да посети Господ Исус през нощта. Той имаше три важни отличия: беше фарисей, беше владетел на Израел и беше учител на Израел. Той дойде през нощта, защото като важен член на Синедриона, управляващия съвет, посещението при Исус можеше да накърни репутацията и положението му сред колегите му (12:42–43). Освен това винаги имаше тълпи около галилейския равин. Никодим си помисли: „Един тих вечерен разговор, насаме с Него, може да отговори на въпросите ми.“ Хората бяха видели знаменията, които Исус вършеше, и повярваха, но това не беше спасителна вяра (2:23–25). Никодим беше един от тях: „Ти си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, освен ако Бог не е с него.“
Никодим беше искрен, не беше лицемер като много от неговата секта и беше търсач. Въпреки това, признаването на „знамения“ и вярата, че Исус е пророк от Бога, не бяха достатъчни; той „трябва да се роди отново“ (3:5–8). Той пита: „Как може да стане това?“ Но той трябваше да знае това като „учителя на Израел“ (ст. 10). Думите на Езекиил 36:25–27 и 37:9–10 бяха достатъчно ясни. „Вятърът“ (Духът) и „водата“ (Словото) щяха да позволят на Израел да види и да влезе в царството, а и за нас днес също. Не е чрез прераждане, както той предполагаше (Йоан 3:4), а чрез новорождение. Как? Чрез приемане на Христос (1:12).
