24 който сам понесе на тялото си греховете наши на дървото, за да бадем мъртви към греховете и живи към правдата; на когото с раната вие изцелехте.
1 Кой повярва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? 2 Защото възлезе пред него както отрасъл, И както корен от суха земя: Нямаше вид нито великолепие, та да го видим, Нито благообразие, та да го желаем. 3 Презрен и отхвърлен от человеците: человек на скърби и навикнал на болест; И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе, И за нищо го не вменихме. 4 Той наистина взе на себе си болестите ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го възмнехме уязвен, Поразен от Бога, и оскърбен. 5 Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. 7 Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си. 8 чрез угнетение и съдба биде грабнат; А за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите: Заради престъплението на людете ми биде уязвен. 9 И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му. 10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание. Когато дадеш душата му приношение за престъпление, Ще види семе, ще продължи дните си, И волята Господня ще благоуспее в ръката му. 11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити; Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, Защото той ще се натовари с беззаконията им. 12 За то ще му дам дял с големите; И със силните ще раздели корист, Защото предаде себе си на смърт, И с престъпници се счете; И той взе на себе си греховете на мнозина, И ще ходатайствува за престъпниците.
1 Петрово 2:24 · Исая 53 · BG1871
Христос беше пример за нас, защото сме призовани да следваме Неговия път и да вървим по Неговите стъпки. Разглеждането на Христос във цялата слава на Неговото съвършенство не може да не ни повлияе, като съобрази нашите мисли и пътища с Неговите. И все пак, ние не сме като Него, защото ние имаме грехове, а Той нямаше. Затова се нуждаехме от изкупителната жертва, за която говори стих 24. Този, който не извърши грях, „понесе нашите грехове в тялото Си на дървото“. Това е нещо напълно извън нас. Тук не можем да следваме Неговите стъпки.
Всяка част от този прекрасен стих заслужава нашето най-внимателно внимание. Той сам стана носител на греха, а никой друг. Той понесе нашите грехове. Исая 53 беше казал, че Той ще понесе нашите скърби и ще носи нашите болки, но също така предсказа, че Той ще бъде „прободен за нашите престъпления“ и „смазан за нашите беззакония“, и ще бъде поразен за „престъплението на Моя народ“, и душата Му ще бъде направена „принос за грях“. Тези грехове бяха наши, защото стихът определено говори за делото на Христос, не в неговия аспект към Бога като Негово умилостивяване, а в неговия аспект към вярващия като понасяне на греховете на вярващия, а не греховете на всички.
Той понесе нашите грехове в собственото Си тяло като наш Заместник. Ние бяхме съгрешили в телата си. Той, станал истински Човек, без грях, понесе нашите грехове в Своето свято тяло като жертва за грях на дървото, защото изключително в Неговата смърт беше извършено изкуплението. Той не понесе нашите грехове през живота Си, а в Своята смърт, и ние сме изцелени чрез Неговите рани. Той понесе нашите грехове и ни избави от раните, които нашите грехове заслужаваха, за да живеем сега за практическа праведност.
