Посланието към Галатяните, написано до събранията в областта Галатия (което вероятно означава „млечна“), е сериозно възражение срещу злото учение, че делата на закона формират стандарта за ходенето и поведението на вярващия. Въпреки че са спасени по благодат чрез вяра, те са добавили закона като принцип за поддържане на своето спасение. Тази смес е отвратителна за Бога, Бога на всяка благодат.
Апостол Павел показва, че благословената Личност на Христос, а не законът, е стандартът за ходенето на вярващия, а Божият Дух е силата за ходене с Бога. Кръстът на Христос е представен мощно като прекъсващ всяко очакване за добро, идващо от човека под закона. Чрез този кръст вярващият е разпънат за света, откъснат следователно от самото царство, в което законността е управляващият принцип. Той сега е свързан с „ново творение“ (6:15) и следователно не трябва да ходи вече в плътта, а в Духа.
Смъртта на Христос е разгледана в глава 4 като наше изкупление от робството на закона, за да бъдем въведени в достойнството и свободата на синовството пред Бога – положение, което никога не е могло да бъде познато в Стария Завет, но е вярно за всички светии в тази диспенсация на благодат. Както показват стихове 3 до 7, ние сме Божии синове чрез осиновяване, като сме божествено поставени в това положение. Колко необходимо е това писмо до Галатяните, за да ни предпази от егоизъм, от увереност в плътта и от безбройните злини, които се пораждат от законническо отношение.
