Енох ходеше с Бога и угоди на Бога. Той не умря, защото имаше вяра, че Бог ще го вземе при Себе Си преди съда, който щеше да дойде преди смъртта на сина му Матусал. Освен това, както Амос споделя много по-късно: „Наистина, Господ Бог не прави нищо, без да открие тайната Си на Своите слуги пророците“ (Амос 3:7). И тук в Юда намираме, че Енох пророкува – разкри Божия ум. Това, което научи чрез ходене с Бога, той съобщи на другите. Неговото пророчество не беше просто откровение за предстоящо събитие; то беше предупреждение за всички присъстващи да се вслушат.
Обикновено се учи, че Енох е предупреждавал за потопа, който е дошъл през годината, когато Матусал е починал, на 969 години. Колко милостив и дълготърпелив е Бог, да чака, докато най-старият записан човек умре, преди да изпрати потопа като съд над нечестивите! Но Бог е и абсолютно праведен. Той не може да лъже, но винаги спазва Словото Си. Така че съдът неизбежно дойде.
Пророчеството на Енох все още очаква своето окончателно изпълнение. Господ все още не е дошъл в съд „с десетки хиляди Свои светии“. Откровение 19:11–21 Го представя как идва в края на Голямата скръб с небесните армии и „звярът, царете на земята и техните армии, събрани заедно, за да воюват срещу Него“. Други писания добавят допълнителни подробности. Той ще извърши праведен съд над нечестивите, както пророкува Енох. Нека ние, които познаваме Божието Слово, проповядваме евангелието на спасението, като същевременно тържествено предупреждаваме нечестивите да „бягат от идващия гняв“ (Лука 3:7)!
