Първото предназначение на тези тръби беше „за свикване на събранието“. Скинията беше определен от Бога център за Неговия изкупен народ в онези древни дни, и от този център излизаха Неговите думи, и към него Той ги призоваваше, когато пожелаеше. Това беше сянката, картината; Христос е същността, реалността; и ако сме послушни на Божието слово, Христос ще бъде нашият единствен център. Чуйте тогава призива на сребърната тръба на Словото в това отношение: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Мат. 18:20).
Народът беше поклонници в тази голяма пустиня и не трябваше да се установява и да прави дом в нея. Те пътуваха към Ханаан и трябваше да им се напомня за този факт. И така, когато дойде време да продължат, прозвуча тревога; тръбите ги държаха в движение, и ние също се нуждаем от тази втора тръба. Колко бързо можем да застояваме и да спим, и да забравим нашия небесен дом и призвание! И все пак Бог е милостив и Неговото Слово ни събужда за обновена духовна енергия. То надува тревога и ни казва: „Събуди се ти, който спиш, и стани от мъртвите, и Христос ще ти даде светлина“ (Еф. 5:14). „Мислете за горното, а не за земното“ (Кол. 3:2).
В такива думи чуваме сребърните тръби да свирят тревога, за да не мислим за земни неща и да забравим нашата висока съдба и дома на нашия Отец. За тези две цели тръбите бяха свирени от името на Бога в онези древни времена, а за нас в тези последни дни словото идва при нас, казвайки: „Който има ухо, нека чуе“ и „бъдете изпълнители на Словото, а не само слушатели“.
