1 Ако възстане всред тебе пророк или съновидец и ти даде знамение или чудо, 2 и се сбъде знамението или чудото за което ти говори, и рече: Да идем след други богове, които ти не знаеш, и да им служим, 3 да не слушаш думите на онзи пророк или на онзи съновидец; защото ви изкушава Господ Бог ваш за да познае да ли обичате Господа Бога вашего от всичкото си сърдце и от всичката си душа.
17 И рече ми Господ: Добре е каквото говориха. 18 Аз ще им въздигна отсред братята им пророк като тебе, и ще туря думите си в устата му; и ще им говори всичко каквото му аз заповядвам. 19 И който не послуша думите ми които той ще говори в мое име, аз ще искам ответ от него. 20 Но пророк който дръзне и говори в мое име дума която аз не му съм заповядал да говори, или който говори в името на други богове, този пророк да се умъртви. 21 Ако ли речеш в сърдцето си: Как ще познаем думата която Господ не е говорил? - 22 когато някой пророк говори в името на Господа, и думата не се сбъде нито се случи, тая е думата която Господ не е говорил: пророкът я е говорил от дързост; да се не убоиш от него.
14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син человечески 15 за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен.
Второзаконие 13:1–3 · Второзаконие 18:17–22 · Йоан 3:14–15 · BG1871
Никодим, фарисей, водач и учител на Израел, беше дошъл при ГосподИсус през нощта. Той вярваше, че „знаците“, свързани с Равина от Назарет, показват, че Бог е с Него (3:2); може би Той беше пророк. Никодим беше любопитен; той трябваше да знае повече. Той нямаше лекомислено да Го отхвърли или осъди, както много от неговите колеги фарисеи бяха направили. Не каза ли Моисей, че пророк със знаци трябва да бъде изпитан и трябва да чуеш какво има да каже, преди да осъдиш такъв (Втор. 18:17–22; 13:1–3)?
Темата на техния разговор започна с необходимостта от новорождение, нещо, което Никодим, като „учител на Израел“, трябваше да знае (3:2–13). Той не можеше да отрече истината му. Това сигурно е поставило Никодим в криза на ума: ако назаретският пророк беше прав, това би имало огромни последици за собствения му живот и неговото положение сред хората и неговите връстници (9:22).
След това ГосподИсус разказа на Никодим за змията в пустинята, която Моисей беше издигнал (3:14–15). Никодим би знаел тази история наизуст. Но сега тя беше повече от просто история или исторически разказ за неговия народ. Ухапаният от змия израилтянин трябваше само да погледне към нея, за да живее (Чис. 21:8)! Господ приложи това към Себе Си, като „Човешкия Син“, казвайки на Никодим: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Удивително е, че този добре познат и много обичан евангелски стих, толкова често цитиран от нас, е бил разказан за първи път на фарисей – чудна благодат на ГосподИсус! Никодим, благочестив, искрен и усърден, сега беше в криза на съвестта. Това беше първата му стъпка към Светлината.
