Исая 53 е едно от великите пророчества за Христос, намерени в Стария Завет, чрез един от най-великите му пророци. То Го разкрива като Страдащия Слуга, Който ще понесе беззаконията на Своя народ под Божия гняв. То също така разкрива, че Той ще бъде възкресен от мъртвите и ще сподели плячката от Своята победа със Своя изкупен народ! Написано е около 700 години преди раждането на Христос, и когато се разгледат конкретните детайли на пророчеството, е напълно удивително да се види точността на неговите предсказания. Исая 52:13–15 служи като пролог към пророчеството, предсказвайки възвисяването на Христос, Неговото обезобразяване поради кръста и приемането на Неговото дело от езическите народи и техните царе.
Пророчеството започва с два въпроса, зададени от пророка. Първият въпрос е: „Кой е повярвал на нашето известие?“ Той е конкретно насочен към народа Израел (виж Йоан 12:37–38; Рим. 10:16), но включва и целия свят. И забележете: въпросът не е „Кой го е чул?“ или „Кой знае за него или го разбира?“, а „Кой го е повярвал?“ Ако сме го чули, повярвали ли сме го? От всички въпроси, които ни се задават в живота, този е най-важният, на който трябва да отговорим.
Вторият въпрос е: „На кого се е открила мишцата Господна?“ „Мишцата Господна“ означава разкриването на Божията сила, Неговата мощ; тук това е самият Месия. Божията мишца щеше да се открие на народа Израел. Въпреки това, когато Той се появи, дори собственият Му народ не повярва в Него (Лука 4:16–30; Марк 6:1–5). Той дойде при Своите, но те не Го приеха (Йоан 1:11). „Какво? Този дърводелец от Назарет е нашият Месия?“ Това щеше да бъде отношението на Неговия народ към Него. Ами ние? Чули сме за Него. Той ни е разкрит чрез „много неоспорими доказателства“ (Деяния 1:3). Но повярвали ли сме в Него?
