След като наставлява Тит да увещава по-възрастните мъже и жени, често деликатна задача за по-млад мъж, Павел дава на Тит наставления относно увещаването на по-младите мъже, мъже като него самия. Неговият собствен живот е трябвало да бъде практическият пример, който да илюстрира неговото учение. Това е важен принцип, който трябва да се помни, когато се стремим да учим другите. В противен случай може да чуете старата поговорка, хвърлена към вас: „Това, което си, говори толкова силно, че не мога да чуя какво казваш.“
Разбраността е първото качество, което апостолът казва на Тит да внуши на по-младите мъже. Да бъдеш уравновесен, да упражняваш здрав разум, вместо да бъдеш импулсивно повлиян от всяка нова прищявка или мода, която се появява, е жизненоважно за превръщането в отговорен, зрял християнин. Самият Тит също трябва да бъде пример за добри дела, а не за добри идеи. Господ Исус ходеше и вършеше добро. А Ефесяни 2:10 ни напомня, че Бог ни е създал за добри дела, които Той е приготвил предварително, за да ходим в тях.
Тит не е трябвало да бъде колеблив относно доктрината. Здравата доктрина не трябва да се компрометира, а по-скоро да се държи с почтеност и неопетненост. Господ Исус нарича Себе Си Истината в Йоан 14:6; нарича Божието Слово истина (17:17); и нарича Светия Дух Дух на истината (16:13). Тит е трябвало да бъде здрав и прям в речта си, ясен и по същество, животът му да е живян в съответствие със сериозността на истината, която е преподавал.
Божиите неща не трябва да се приемат лекомислено или да се шегуват с тях; те са сериозен бизнес, въпроси на живот и смърт. Противниците никога не трябва да имат нищо лошо да кажат за вярващите, чийто живот трябва да бъде благочестив.
