Мисля, че Тимотей е най-насърчителният пример за младите вярващи днес. Той е бил млад, не силен на тяло и вероятно е знаел какво е да бъде презиран. Изглежда, че е бил плах по природа и понякога е имал голяма нужда от насърчение. Знаел е какво означават сълзите. Знаел е изкушението да бъде страхливец (2 Тим. 1). Но не познавам друг съслужител, когото Павел толкова да се радва да почете. Слушайте какво казва за него: „Тимотей, възлюбеното ми дете“ (2 Тим. 1:2); „Тимотей, възлюбеното ми и вярно дете в Господа“ (1 Кор. 4:17); „Тимотей… върши Господното дело, както и аз“ (1 Кор. 16:10).
Тимотей е бил с Павел във Филипи, Солун, Верея, Коринт, Троада, Милет и други места. При последното си затваряне, точно преди смъртта си, Павел особено е копнеел за Тимотей. Не знаем дали Тимотей го е достигнал навреме или не. Този млад брат е бил свързан с Павел в написването на шест послания, а името му е включено в поздрава на седмо. Имаме и две писма до него, написани от апостола. Знаем, че е бил в затвор заради Христос и е бил освободен (Евр. 13:23).
Павел е имал редица спътници и помощници, но този млад мъж, слаб на тяло, но силен по дух, изглежда е бил най-скъп за него и най-доверен. Павел е избрал този млад мъж да отиде в събранието във Филипи, когато самият той не е могъл да отиде. Никога не четем, доколкото знам, за някакъв много голям дар, който Тимотей е имал, въпреки че несъмнено е имал специални дарби (1 Тим. 4:14; 2 Тим. 1:6); но, както е казал друг, „Не велики таланти, нито велика ученост, нито велики проповедници са нужни на Бога, а мъже и жени, велики в святост, велики във вяра, велики в любов, велики във вярност, велики за Бога.“ Нека се насърчите от примера на Тимотей да се стремите да бъдете такива мъже и жени!
