Свещените писания представят Исаак като тип на Христос. Бог каза на Авраам: „Вземи сега сина си, единствения си син Исаак, когото обичаш… и го принеси там за всеизгаряне“ (22:2). Авраам го заведе на определената планина, построи олтар и натрупа дърва, и върза сина си Исаак, и го положи на олтара. Във всичко това имаме предвещание на това, което се случи около две хиляди години по-късно, когато Бог принесе Своя Единороден Син, Сина на Своята любов, на Голгота. Божият Син беше вързан за дървото на кръста не с въжета, а с пирони в ръцете и краката Си. И както Исаак не остана на олтара, така и Христос не остана на кръста или в гроба, но беше възкресен от славата на Отца. Авраам получи сина си Исаак от мъртвите „в преносен смисъл“ (Евр. 11:19). Христос действително умря и беше погребан, възкръсна отново и се възнесе на небето.
Но историята на Исаак има още един урок за нас, урок, който е изключително необходим в наши дни. На Исаак беше дадена невеста, Ревека. Моля, обърнете внимание на реда в отношенията му с нея. Тя стана негова съпруга. И той я обичаше. В много общества се набляга много на „влюбването“ в този, за когото ще се ожените. Хубаво е да се ожените за този, когото обичате, но е задължително да обичате този, за когото сте се оженили. Няма заповед, която да изисква да се ожените за този, когото сте обичали, но има божествена заповед да обичате този, за когото сте се оженили. С други думи, трябва да я обичате, защото сте се оженили за нея. Ефесяни 5:25 не е предложение, а заповед: „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби Църквата.“
Днес чуваме за много хора, които са били влюбени, оженили са се, а след това са се развели, защото вече не са се обичали. Колко тъжно! Колко позорно за Бога! Колко ценни са Божиите наставления относно брака!
