Ной е прекрасен пример за човек, който е живял живот на надежда. Той е живял в култура, където мъжете и жените са забравили Бога. Господ Исус описва културата от дните на Ной, казвайки: „Но както бяха дните на Ной, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Защото както в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега“ (Мат. 24:37–38). Животът се е живял, като Бог е бил напълно изключен от картината, без да Му се обръща никакво внимание! Това е много подобно на нашия ден днес. Ной стои като пример за нас за това как изглежда един живот, изпълнен с надежда.
Ной имаше надежда в Бога, дори когато всичко около него беше неприятно. В Битие 6 четем за състоянието на човешкото сърце по времето на Ной: „И Господ видя, че нечестието на човека беше голямо на земята и че всяка мисъл на сърцето му беше само зло постоянно“ (ст. 5). Но въпреки културата около него, Ной се надяваше на своя Бог, вярваше на Неговото слово и направи всичко точно както Бог му заповяда (ст. 22).
Точно както днес, надеждата в Бога беше непопулярно нещо. Петър описва Ной като „проповедник на правдата“ (2 Пет. 2:5), не само с това, което говореше, но и с начина, по който живееше надеждата, която имаше в своя Бог! Надеждата на Ной го накара да се довери на Божието слово, дори ако Бог не изглеждаше да бърза. Ной се трудеше, строейки ковчега около 120 години, което даде достатъчно време за подигравки от скептиците от неговия ден. Подобно на Ной, ние можем да се надяваме на нашия Бог относно бъдещето. Детайлите може да са скрити за нас, но нашето бъдеще е сигурно в Неговите любящи, всемогъщи ръце.
