23 И тези са изброенията на началниците оръжените за бой които дойдоха при Давида в Хеврон за да възвърнат нему царството Саулово според словото Господне:
23 И тези са изброенията на началниците оръжените за бой които дойдоха при Давида в Хеврон за да възвърнат нему царството Саулово според словото Господне: 24 Юдините синове щитоносци и копиеносци, шест тисящи и осемстотин, оръжени за бой; 25 От Симеоновите синове, силни с крепост за бой, седем тисящи и сто, 26 От Левийните синове, четири тисящи и шестстотин; 27 и Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три тисящи и седемстотин, 28 и Садок, млад, силен с крепост, и от дома на отца му двадесет и двама началници; 29 И от Вениаминовите синове, Сауловите братя, три тисящи; защото до тогаз по-голямата им част защищаваше Сауловия дом; 30 И от Ефремовите синове, двадесет тисящи и осемстотин, силни с крепост, именити мъже от отеческия му дом; 31 И от половината Манасийно племе, осемнадесет тисящи, които се нарекоха по име за да дойдат да направят Давида цар. 32 И от Исахаровите синове, мъже разумни в знанието на времената щото да познават що трябваше да прави Израил, началниците им бяха двесте, и всичките им братя под повелението им. 33 От Завулона колкото излязоха на бран опълчаеми на бой с всичките воински оръжия, петдесет тисящи, за опълчение, не с непостоянно сърдце; 34 И от Нефталима, тисяща началници, и с тях щитоносци и копиеносци тридесет и седем тисящи. 35 И от Дановците, мъже опълчаеми на бой, двадесет и осем тисящи и шестотин; 36 И от Асира колкото излязоха на бран за опълчение на бой, четиридесет тисящи. 37 И оттатък Иордан, от Рувимовците, и от Гадовците, и от половината племе на Манасия, с всичките воински оръжия за бой, сто и двадесет тисящи. 38 Всички тези ратници мъже нареждани в опълчение дойдоха с пълно сърдце в Хеврон за да направят Давида цар над всичкия Израил; и всичкият още остатък от Израиля бяха едно сърдце за да направят Давида цар. 39 И там бяха с Давида три дни, и ядяха и пиеха; защото братята им бяха приготвили за тях. 40 А още които бяха близу при тях, дори до Исахара и Завулона и Нефталима, донесоха им храна с осли, и с камили, и с мъски, и с волове, храна брашно, низаници смокви, и сухо грозде, и вино, и елей, и говеда, и овци изобилно; защото беше веселие в Израил.
24 Юдините синове щитоносци и копиеносци, шест тисящи и осемстотин, оръжени за бой;
Господ беше дал последен изпит на Саул, след като той беше проявил непокорство няколко пъти. За съжаление, Саул напълно се провали (1 Цар. 15). Все пак Бог му позволи да продължи да царува, през което време Той призова Самуил да помаже Давид насаме, като цар по Божието сърце (1 Цар. 16). Отличен с послушание и любов към Бога, младият Давид се изправи срещу великана Голиат (1 Цар. 17), невероятна победа! Но след това царСаул започна да го преследва и Давид избяга в Рама (19:18), за да посети Самуил, който го беше помазал.
Давид скоро влезе в Божието училище, за да научи много важни уроци през тези години на преследване (1 Цар. 18–21), и мнозина се присъединиха към него. След като Саул причини смъртта на 85 свещеници, оцелелият син на първосвещеника, Авиатар, избяга от сцената, за да се присъедини към Давид, когото Саул също преследваше (22:20–23). В допълнение към Книгите на Самуил и Царете за историята на Израел, Летописите я описват от гледна точка на Божията благодат.
Давид беше публично помазан в Хеврон (което означава „сдружение“ или „общение“), който беше построен седем години преди Зоан в Египет (Числа 13:22). Зоан представлява мъдростта на света, докато Божията мъдрост да има компания от синове за Себе Си предхожда всеки план, който светът предлага. Хеврон беше правилното място за Давид да бъде помазан за цар и за царството да бъде прехвърлено от Саул на него (1 Лет. 12:23–40). Това прехвърляне включваше всички израелски племена, напълно отдадени. Юда, племето на Давид, беше първо (ст. 24), заедно със Симеон от същата територия (ст. 25), последвани от Леви (ст. 26–28) и Вениамин, племето на Саул (ст. 29). Всички бяха за новия цар.
