Изненадани ли сме, че възлюбеният Син на Бога беше презрян? Трябва само да прочетем евангелските разкази, за да видим изпълнението на предсказанието на Исая. Писано е: „Мразеха Ме без причина“ (Йоан 15:25; Пс. 69:4). Думата, преведена като „без причина“, означава „безвъзмездно“ или „свободно“. Той обичаше свободно и беше мразен също толкова свободно. Всеки, който е замесен в евангелска работа, бързо ще осъзнае враждата към Христос, която се крие точно под повърхността на човешките сърца.
Думата „отхвърлен“ може да се преведе като „оставен сам“ или „държан настрана“. В Евангелията Месия ни се струва самотна фигура, макар и заобиколен от Своите ученици, както и от отчаяни тълпи, търсещи облекчение от своите страдания. Той постоянно беше неразбран, дори от най-близките Му, и няма по-голяма самота от тази. Така Той беше „Мъж на скърби и познат с мъка“. Това ни е трудно да си представим: Този, Който беше Йехова на Войнствата, проявен в плът, но влизащ във всички наши скърби – но така беше. „Мъка“ тук може да се преведе и като „болка“. Как можеше да бъде това? Не е за нас да се опитваме да обясняваме или да разбираме, а по-скоро да се покланяме.
Отвращението, което изпитваха към Него, е изразено с думите: „скрихме… лицата си от Него“. Нисък Месия, Който се идентифицираше с бедните от стадото и техните страдания, не беше нещо, което тяхната религиозна и културна гордост можеше да приеме. Това беше обида за техните национални стремежи за избавление от Рим. Те Го „презираха“ и не Го „ценяха“; римският кръст щеше да бъде кулминацията на това отношение и на Неговите скърби.
