Филимон, което означава „този, който целува“, не е, строго погледнато, послание до отделен човек, защото и други са адресирани: сестра, която вероятно е съпругата на Филимон; брат, Архип, за когото се говори като за „наш съратник“, човек, особено надарен със служение от Господа (Кол. 4:17); а също и събранието, което се събираше в къщата на Филимон. Въпреки че е написано в личен тон, то е било въпрос на интерес и загриженост за цялото събрание.
Това е прекрасен пример за божествена благодат, която се стреми да събуди в сърцата на светиите истинска радост от спасението на избягал роб, който, обърнат чрез Павел в затвора, сега е изпратен обратно от апостола при Филимон, неговия господар. И Павел желаеше той да бъде приет като „възлюбен брат“ (ст. 16), не само от Филимон, но и от жена му, от този, който се трудеше в Словото, и от събранието. Благодатта се радва на пълно възстановяване, а не само на частични мерки.
Павел мъдро и любезно се обърна към Филимон въз основа на благодатта, за която знаеше, че вече дълбоко е повлияла на този скъп брат, доказано от неговото освежаване на светиите. Голямата благодарност и насърчение, изразени от апостола, със сигурност биха разсеяли всяко негодувание, което Филимон може да е изпитвал към Онисим. Значението на името на Филимон е прекрасен показател за радостта от примирението.
Тази книга със сигурност ще извлече най-нежните чувства на наслада от възстановяващата Божия благодат.
