Започвайки от 13-та глава и до арестуването на Исус в Гетсиманската градина, Той говореше само на Своите ученици, за да ги подготви за Своето заминаване. Тъй като те бяха тъжни и разтревожени, Той ги увери, че ще отиде да им приготви място и след това ще дойде и ще ги вземе да бъдат с Него в дома на Отца. Той ги настави да се обичат един друг, както Той ги обичаше, и обеща да изпрати Светия Дух, Който ще пребъдва с тях и ще бъде в тях. Той също така ги научи как да бъдат плодотворни и ги подготви за възможно преследване.
Но преди всичко това, Той трябваше да се справи със сериозен проблем – тяхното неразбиране за това какво е истинското величие. Йоан и Яков искаха да бъдат изтъкнати, а останалите бяха възмутени заради това. Това показва, че всички те имаха един и същ проблем: гордост и желание за превъзходство. Затова, преди Своята прекрасна беседа в глави 14 до 16, Той искаше да ги научи, че истинското величие е в смирението. По-рано те Го бяха чули да казва: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29).
Най-трудният урок за нас е да научим истинското смирение; затова Той им даде жив пример. Той свали дрехите Си и като слуга се препаса с кърпа. За да измие нечии крака, човек трябва да коленичи на пода. Не можете да седите на стол или пиедестал и да миете краката на брат, иначе има вероятност да има счупени кости. Цар Соломон каза: „Гордостта предшества разрушението, а надменният дух – падението“ (Притчи 16:18).
