В предходните стихове на глава 53 гласът, който говори, е остатъкът от Израел; това е тяхната изповед на Христос в бъдещ ден. Сега пророчеството продължава, но самият пророк говори – това не е изповед, а описание. В стихове 7 и 8 Исая описва съда над Христос пред човешкия съд и Неговия характер като агнец.
Месия беше доведен пред съдебния съд на човека, но това беше незаконно производство според еврейския закон. Това беше нагласен съд, пълен с лъжесвидетели и с предварително определен изход. Той беше „потиснат“, защото това беше несправедлив процес, дори според грешните човешки стандарти. Той беше и „измъчван“ – основното значение на думата е „заплашван“ – те ругаеха и се подиграваха на Господа на славата. След това Той беше доведен пред езическия управител, представителя на Цезар в Юдея. Пилат „се чудеше“ на мълчанието на Христос и Неговата тишина пред множество обвинения (Марк 15:3–5). „Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт да Те освободя?“ Благородният, но тържествен отговор беше: „Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не ти беше дадена отгоре“ (Йоан 19:10–11). Какво спокойствие и достойнство! Това силно разстрои езическия управител.
Мълчанието на Месия би било като невинно, покорно агне в ръката на стригача и касапина. Всъщност, този Агнец е бил предопределен още преди основаването на света (1 Петър 1:20); ние Го виждаме в първородното от стадото на Авел (Битие 4:4); в агнето, което Бог щеше да осигури, както е предсказано на планината Мория (22:8); и в пасхалното агне от Изход. Той беше Агнецът, който щеше да отнеме греха на света (Йоан 1:29).
