Какво би могло да бъде по-подходящо за човек, изпълнен с грях, от Спасител, изпълнен с благодат? Със сигурност нищо и никой. Въпреки че този благословен Спасител беше изпълнен и с истина, а истината поставя всичко и всеки на правилното място, все пак благодатта беше напълно достатъчна, за да посрещне всички нужди, които истината разкри. Затова, въпреки че бедният осъден грешник вика: „Отдалечи се от мен, защото съм грешен човек, о, Господи“, той все пак чувства, че единственото място за него е „в краката на Исус“.
Винаги е така в случаите на истинско убеждение. Във всеки случай, когато истинското дело на Божия Дух се извършва в душата, ние забелязваме това, което сме нарекли тази странна, но прекрасна непоследователност, това привидно противоречие, поразителния феномен на грешник, който изповядва пълната си непригодност да бъде в присъствието на свят Бог, и все пак има определено вътрешно съзнание, че това е единственото място, където може да бъде.
Това е много красиво и трогателно интересно. То е сигурно доказателство за Божието дело в душата. Има дълбоко чувство за греховност и вина, и все пак това чудно и тайнствено прилепване на сърцето към Този, чиято морална слава ни е смирила в праха. „Отдалечи се от мен, защото съм грешен човек, о, Господи.“ Но къде бяха казани тези пламенни думи? В краката на Спасител-Бог. Благословено място! Дали Петър си е представял, че Исус ще се отдалечи от него? Дали наистина е мислил, че милостивият, който е благоволил да използва кораба му и след това му е дал такъв чудотворен улов на риба, ще го остави в дълбините на неговото нещастие? Ние не вярваме и не можем да повярваме. Ах! не; Божият Дух винаги съчетава тези два елемента, съзнанието за пълна недостойност и искрено прилепване и копнеж по Христос. Накратко, това е създадената нужда и разкритият обект.
