Намерението на Йосиф да говори грубо на братята си и да изисква от тях да се върнат с най-малкия си брат, беше да насочи мислите им към времето преди повече от двадесет години, когато до ямата те останаха безчувствени към неговото страдание, когато той ги молеше за милост (Битие 42:21). Той също така искаше да ги накара да си спомнят скръбта на възрастния им баща, когато те жестоко му бяха казали за смъртта на Йосиф. И Йосиф иска да види дали сега са в състояние да разберат страданието на младия си брат и на баща си.
Е, Йосиф успя да развълнува сърцата на братята си. Колко трогателно е да чуеш Юда да говори за възрастния им баща и младия им брат, сина на старостта му! Какви уроци ни преподава това и на нас! Трябва да се поставим на мястото на другия човек, разбирайки неговите радости и особено неговите скърби. Още повече, трябва да влезем духом в Божиите мисли за любов към Неговия Син, в Неговата скръб, когато видя Своя възлюбен Син в ръцете на нечестиви хора, и когато чу Неговия вик и не можа да Му отговори.
Накрая, трябва да се опитаме да влезем малко в страданието на Сина, когато Той носеше тежестта на нашите грехове под божествена присъда и когато, в безкрайна душевна мъка, Той премина през преживяването да бъде изоставен от Бога заради нас. Не сме ли често тъжно безчувствени по тези въпроси, с които Духът се опитва да ни занимава?
