Прошка! Каква прекрасна дума. Институцията на приноса за грях служи поне за две цели. Първо, тя даваше на Божия земен народ надежда за прошка, сочейки напред към идването на Христос и Неговото дело на кръста. Второ, и може би най-важното, е, че приносът за грях показва, че има цена за всеки човек, за да получи прошка. Невинна жертва трябваше да умре на мястото на виновния. Неговата кръв беше необходима, защото кръвта е тази, която прави изкупление за душата (Лев. 17:11).
Евреи 10 ни казва, че кръвта на юнци и кози – и, разбира се, на птици – не може да отнеме греха (ст. 4). Приносите за грях, които бяха принасяни през целия Стар Завет, просто сочеха напред към Господ Исус и Неговото велико дело. Това е истинската основа на прошката, както в Стария, така и в Новия Завет.
Интересно е, че две птици бяха принасяни в жертва. Числото две ни говори за свидетелство. В нашия пасаж една птица беше принесена като принос за грях, а втората птица като всеизгаряне. Двете птици са свидетелство, че Божията слава е посрещната във всеизгарянето, а нуждата на грешника е посрещната в приноса за грях. Колко прекрасно е, че Христос можеше да посрещне нуждите както на Бог, така и на човека чрез Своето едно дело!
Забележете също, че птиците не трябваше да бъдат разделяни. Това може да предполага, че Христос, като Небесния, Който дойде на земята, не може да бъде разделен. Той е Бог и Човек в една благословена Личност. Можем да разграничаваме, но не и да разделяме Неговата Личност. Вместо това, ние трябва да Му се покланяме, защото Той е достоен!
