Не, никой от приятелите на Йов не успя да намери думи, за да убеди Йов и да даде отговор на думите му, докато той преминаваше през това дълбоко и болезнено преживяване. Защо беше така? Приятелите му бяха ли напълно лишени от всякаква мъдрост? Е, зависи, защото наистина истинската мъдрост не се намира в нас. Защо понякога нашите планове, нашите действия, нещата, които бяхме добре подготвили относно нашия духовен живот или всяка служба на Господа, всъщност дават толкова малко плод за Бога – или изобщо никакъв? Не са ли били ефективни избраните средства и думи, използвани за тези планове, в миналото?
Трябва да научим, че мъдростта не е в нас, и ако нашите мъдри планове и действия не проработиха, както очаквахме, това беше, за да не се хвалим, че притежаваме необходимата мъдрост; особено в Божието дело. Ето защо четем, че само Бог, а не човек, ще накара Йов да се предаде. Това е важен урок по отношение на Господното дело. Павел го илюстрира, когато пише: „И моето слово, и моето проповядване не бяха с убедителни думи на човешка мъдрост, но с доказателство на Духа и на сила, за да не бъде вярата ви в човешка мъдрост, а в Божия сила“ (1 Кор. 2:4–5).
Всяка работа в душата е Божия работа, извършена от Бога, чрез Неговото Слово и чрез Неговия Дух, и според Неговата мъдрост. Тя не е от нас. Това важи и за спасението на душата: ние не можем да отворим очите им и да ги убедим; това е Божия работа (Еф. 2:5; Кол. 2:13; 1 Пет. 3:18). Същото важи и когато става въпрос за убеждаване на Божие дете (срв. 2 Тим. 2:25; Фил. 3:15). Единственият ни ресурс е да се обърнем към Бога и да поискаме Неговата мъдрост, за да може Неговата работа да се извърши в сърцето. Когато правим това и действаме според Неговата мъдрост, тогава можем да видим Неговата ръка в действие. Нека отидем при Него и да поискаме мъдрост за нашите различни дейности днес, за да бъде прославено Христовото име.
