В Исая има интересен израз, който се среща само три пъти в цялата книга: „високо и издигнат“ (6:1; 52:13; 57:15). Въпреки че в някои от нашите английски преводи на Библията тези изрази не винаги изглеждат идентични, на иврит те са абсолютно еднакви. Насърчаващо и поучително е да се размишлява върху употребата на този израз, който не се среща никъде другаде в целия Стар Завет.
Първото срещане на този израз е в днешния текст. Цар Озия току-що беше починал и нацията беше разтревожена. В древни времена монархиите бяха основният тип управление; и когато един цар умираше, това беше време на несигурност, защото не винаги имаше плавен преход на властта, както в съвременните демокрации. Наистина, понякога революцията витаеше във въздуха, когато различни фракции от кралското семейство се бореха за власт.
Исая имаше видение, или очите му бяха отворени, за да може да погледне в небето. Ако царят на земята беше умрял, Царят на небето не беше. Той видя Царя „високо и издигнат“ и чу серафимите да провъзгласяват: „Свят, свят, свят е Господ на силите; цялата земя е пълна с Неговата слава!“ (6:3). Исая видя Йехова, божествения Владетел на вселената: „Очите ми видяха Царя, Господа на силите“ (ст. 5). Царят на славата седеше на трон. Народите може да треперят, царствата може да идват и да си отиват, но този Цар не е разтревожен – Неговият трон е вечен. Апостол Йоан ни информира, че когато Исая видя това, той всъщност виждаше Господ Исус (Йоан 12:41)! Нека си спомним това: когато перспективата е мрачна, опитайте да погледнете нагоре. „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги“ (Евр. 13:8).
