3 който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдясно на величието на високо,
1 Ето моя раб когото подкрепявам, Избрания мой в когото душата ми благоволи: Турих Духа си на него: Той ще изнесе съд на народите. 2 Няма да викне, нито да въззове, Нито ще направи гласа си да се чуе по вън. 3 Тръст смазана не ще пречупи, И замъждяло свещило от лен не ще угаси: Ще изнесе съд с истина. 4 Няма да изчезне нито да малодушествува Доде тури съд на земята; И островите ще очакват неговия закон.
1 Слушайте ме, острови, И внимайте, люде далечни: Господ ме повика още от утробата, Още от ложесната на майка ми спомена името ми. 2 И направи устата ми като остър нож: Под сянката на ръката си ме покри, И направи ме като лъскава стрела: В тула си ме скри, 3 И рече ми:Ти си раб мой, Израилю, в когото ще се прославя. 4 И аз рекох: Напраздно съм се трудил: За нищо и напусто съм изнурил силата си; Но правдата ми е у Господа, И въздаянието ми у Бога моего. 5 Сега прочее говори Господ Който ме създаде още от утробата за свой раб За да доведа пак Якова при него, И да се събере Израил при него, За да бъда прославен в очите на Господа, И Бог мой ще ми бъде сила, 6 И рече: Малко е да ми си раб За да възправиш племената на Якова, И да върнеш упазените Израилеви; А още ще те дам светлина на езичниците, За да си спасение мое до края на земята. 7 Така говори Господ Изкупителят Израилев, Светий негов, Към оногоз когото презира человек, Към оногоз от когото се гнуси народ, Към раба на властителите: Царе ще видят и ще станат, - Князове, и ще се поклонят, Заради Господа, който е верен, Заради Светия Израилев, който те избра.
Евреи 1:3 · Исая 42:1–4 · Исая 49:1–7 · BG1871
Споменатият тук Слуга е Месия; това е пророчество относно ГосподИсусХристос. Всъщност целият пасаж от Исая 52:13–15 е всъщност въведение или пролог към великото месианско пророчество от Исая 53, представящо страдащия Слуга на Йехова. Това е четвъртата от четирите „Песни на Слугата“ в Исая(42:1–4; 49:1–7; 50:4–7; 52:13–53:12). И каква песен е това!
Този Слуга, когато беше на земята, щеше да действа „мъдро“ или „разумно“. В Евангелията виждаме как Той върви през пустинята на този зъл свят, неосквернен, всяка Негова стъпка и всяка Негова дума, белязани от божествена мъдрост. Колко прекрасно е да проследим такъв живот!
Основната част от пророчеството (53:1–12) започва с Неговите страдания. Той беше „Човек на скърбите“ и щеше да стане носител на греха. Тя завършва с Неговото възкресение и споделянето на плячката от Неговата победа с онези, които Той оправда. Но предговорът (52:13–15) е точно обратното. Той започва с възвисяването на Христос: „Той ще бъде високо и издигнат“; последвано от Неговите страдания: „Неговият вид беше толкова обезобразен, отвъд човешкото подобие, и Неговата форма отвъд тази на човешките деца“ (ст. 14). Благословен Спасител!
Победата на Месия е осигурена от самото начало; пророчеството започва от края: „Той ще бъде високо и издигнат, и ще бъде възвишен.“ Използва се бъдеще време – това е пророчество – но няма съмнение относно Неговата победа. Той можеше да каже на Отца вечерта на ареста Си: „Аз завърших делото, което Ти Ми даде да извърша“ (Йоан 17:4 nkjv). Сега Го виждаме отдясно на „величието във висините“ (Евр. 1:3 jnd). Няма по-високо място! Ако имаше, Той щеше да е там.
