Днешният ни текст е третото и последно споменаване на твърдението, че Господ е „възвишен и издигнат“. Тройното използване на този забележителен израз в Книгата на Исая е пълно с интерес и поучение за вярващия. В Исая 6:1 Той е „възвишен и издигнат“, докато гледаме стабилен трон в небето, непоклатим от катаклизмите на земята; това е Господ Исус Христос и Неговата слава, която е разкрита. В Исая 52:13 виждаме Месия „възвишен и издигнат“, след като Той извърши Своите страдания на кръста; Той седна отдясно на „величието във висините“.
Тук, в Исая 57:15, виждаме Един, Който е „възвишен и издигнат“, Който обитава вечността. Акцентът тук е върху обиталището на Йехова. Всъщност е разкрито, че Той има две обиталища. Първо, Той е Вечният, което е същественото значение на Йехова. „От вечност до вечност Ти си Бог“ (Пс. 90:2 jnd). Той обитава или живее във вечността, което за нашите ограничени умове е невъзможно да се проумее или разбере.
Второ, Той живее с онези, които са „със съкрушен и смирен дух“. Удивително е да се размишлява върху снизходителната Божия благодат да живее със смирените. Това беше чудесно показано при въплъщението на Христос; Той се идентифицира с онези, които бяха бедни и смирени. Небесата не са твърде големи за Него, нито човешкото сърце е твърде малко. Молитвата на апостола е „Христос да живее във вашите сърца чрез вяра“ (Еф. 3:17). И Той е с „двама или трима“, събрани в Неговото име (Мат. 18:20). Тези мисли трябва да ни накарат да спрем и да размислим върху „снизходителната нежност“ на нашия Бог (Пс. 18:35 jnd).
