1 И когато настана денът на Петдесетницата, всичките бяха единодушно събрани на едно. 2 И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от вятър, и изпълни всичката къща дето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тях по един. 4 И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят. 5 А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето. 6 И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тях чуеше ги да говорят неговият език. 7 И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни? 8 И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени? 9 Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, 10 Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити, 11 Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии. 12 И смаяни всички недоумяваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това? 13 А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино. 14 А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи; 15 защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня; 16 но това е реченото чрез пророка Иоила: 17 "И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват; 18 и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват; 19 и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим: 20 слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен; 21 и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде." 22 Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете, 23 него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте; 24 когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея. 25 Защото Давид казва за него: "Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от дясната ми страна, да се не поклатя; 26 за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива; 27 защото няма да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление: 28 изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба." 29 Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умря и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден. 30 И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му, 31 предвидя и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му видя изтление. 32 Тогоз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели. 33 И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това което сега вие виждате и чуете. 34 Защото Давид не е възлязъл на небеса; но той казва: "Рече Господ Господу моему: Седи от дясно ми 35 докле положа враговете твои подножие на нозете ти." 36 И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник. 37 Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие? 38 И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39 Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш. 40 И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род. 41 И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души. 42 И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско, и в обещанието, и в преломяването на хляба, и в молитви. 43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите. 44 И всичките вярващи бяха наедно, и всичко имаха общо; 45 и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше. 46 И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хляб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие, 47 като хвалеха Бога, и бяха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите.
9 Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, 10 Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити, 11 Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии.
17 И като им помаха с ръка да мълчат, разказа им как го изведе Господ из тъмницата; и рече: Известете това на Якова и на братята. А той излезе та отиде на друго място.
Деяния 2 · Деяния 2:9–11 · Деяния 12:17 · BG1871
След затварянето на Петър в Деяния 12, той „отиде на друго място“ (Деяния 12:17). Тук в своето послание той се обръща към онези, които, изглежда, са станали негово ново поле на служение. Можем да извлечем някои окуражаващи заключения от местата, споменати в този текст. Първо, бихме си спомнили проповедта на Петър в Деяния 2 при откриването на църковната епоха, когато много евреи бяха в Йерусалим, за да спазват празника Петдесетница. По-специално, някои бяха от Понт и Кападокия(2:9–11), и без съмнение хора от тези градове бяха сред първите нови вярващи в Христос този ден. Вероятно евангелието е било отнесено обратно на тези места, и сега Петър имаше привилегията да продължи тази първоначална работа.
Петър също се обърна към християните в област Галатия. Разбира се, Павел също беше използван от Господа в тази област, и всъщност неговото писмо до галатяните споменава Петър. Въпреки това, в това послание Павел говори за нуждата на Петър от порицание относно определени лицемерни действия към вярващите от езичниците. След тази необходима корекция обаче, нямаше останал срам за Петър. Той свободно им писа като сътрудник на Павел (срв. 2 Пет. 3:15).
След това Петър спомена Витиния. Единственото друго новозаветно позоваване на този град е индикация, че Павел се е опитал да проповядва там, но Светият Дух не го е позволил (Деяния 16:7).Очевидно това е било поле на служение, запазено за Петър; и тук откриваме, че Петър наистина е служил сред тях.
Както при Петър, нашето собствено служение за Господа понякога може да включва последваща работа. Различни случаи могат да включват сътрудничество с други; и все пак друго служение може да включва пионерски усилия, които Господ е запазил специално за нас. Можем да Му се доверим да ни ръководи във всички тези неща.
