Има огромна разлика между събрание от хора, събрани около някой надарен човек, и такова, събрано просто при Самия Господ, на основата на едното тяло. Едно е да бъдеш събран чрез служение, и съвсем друго е да бъдеш събран за него. Ако хората са събрани само за служение, когато служението си отиде, те са склонни да си отидат и те. Но когато искрени, верни, предани души са събрани просто при Самия Господ, тогава, макар да са най-благодарни за истинското служение, когато могат да го получат, те не зависят от него. Те не ценят дара по-малко, но ценят Дарителя повече. Те са благодарни за потоците, но зависят само от Извора.
Винаги ще се установи, че тези, които могат да се справят най-добре без служение, го ценят най-много, когато го получат. С една дума, те му дават истинското му място. Но тези, които придават прекомерно значение на дара, които винаги се оплакват от липсата му и не могат да се насладят на среща без него, са пречка и източник на слабост за събранието.
Уви! Има и други пречки и източници на слабост, които изискват сериозно разглеждане от всички. Всеки от нас, когато заема мястото си в събранието, трябва честно да си зададе въпроса: „Аз съм помощ или пречка?“ Ако идваме в студено, твърдо, небрежно състояние на душата; идваме по чисто формален начин, неосъдени, неупражнени, несломени; с дух на търсене на грешки, мърморене, оплакване, съдейки всичко и всички освен себе си, тогава, най-сигурно, ние сме сериозна пречка за благословението, ползата и щастието на срещата. Колко тъжно, колко унизително, колко ужасно е всичко това! Нека се пазим от това, да се молим против това, твърдо да го отхвърляме.
