Благочестието често се превежда като набожност, благоговение или подобие на Бога. То описва истинска святост, духовност или добродетел. Думата доволство означава „вътрешна или самодостатъчност“. Често се използва за описване на човек, който е вътрешно спокоен, не се влияе от външни обстоятелства, човек, който правилно реагира на своята среда. Когато комбинираме тези две думи, благочестие с доволство, научаваме, че благочестието и доволството трябва да бъдат очевидни в живота ни като последователи на Исус Христос. Трябва да имам начин на живот, който постоянно отразява Божия характер. Павел продължава да излага четири истини, които ни помагат да живеем доволен християнски живот, който постоянно отразява Божия характер.
Първо, научаваме, че доволството не идва от неща или от богатство. Доволството идва от благочестив живот, който се доверява и зависи от Бога във всяко обстоятелство (1 Тим. 6:6; срв. 2 Кор. 3:5; Фил. 4:11).
Второ, материалните неща не траят, те са временни. Ние не донесохме нищо на света и няма да вземем нищо материално със себе си (1 Тим. 6:7; срв. Йов 1:21; Пс. 49:17; Екл. 5:15).
Трето, Господ вярно задоволява основните ни нужди: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си, какво ще облечете“ (1 Тим. 6:8; Мат. 6:25).
Четвърто, в стихове 9 и 10 Павел използва думата желание, която носи мисълта за „желание на всяка цена“ или „да имаш твърда решимост“. Желанието да бъдеш богат може да доведе до грях в живота ми. Павел ни увещава, че това желание може да бъде примка, която води до вредни похоти или копнежи, което води до много скръб. В контраст, Павел предизвиква Тимотей и нас в стих 11 с правилните желания и копнежи, които трябва да характеризират този, който следва Христос. Нека бъде така!
