Тези, които се представят в събранието с любящ, благодатен, Христоподобен дух; които се радват да срещнат братята си, било то около трапезата, около извора на Светото писание, или около престола на милостта за молитва; които, в дълбоките и нежни чувства на сърцата си, прегръщат всички членове на възлюбеното тяло Христово; чиито очи не са замъглени, нито чувствата им охладени от тъмни подозрения, зли догадки или недобри чувства към някой около тях; които са научени от Бога да обичат братята си, да ги гледат „от върха на скалите“ и да ги виждат във „видението на Всемогъщия“ (Чис. 23:9; 24:16); които са готови да се възползват от всичко, което благодатният Господ им изпраща, дори ако то не идва чрез някой блестящ дар или любим учител – всички такива са божествено изпратено благословение за събранието, където и да са.
Отново казваме, с пълно сърце, нека Бог увеличи броя им! Ако всички събрания бяха съставени от такива, това щеше да бъде самата атмосфера на небето; името на Исус щеше да бъде като излято миро; всяко око щеше да бъде вперено в Него, всяко сърце погълнато от Него, и щеше да има по-силно свидетелство за Неговото име и присъствие сред нас, отколкото може да бъде дадено от най-блестящия дар.
Нека благодатният Господ излее Своето благословение върху всички Свои събрания по цялата земя! Нека Той ги избави от всяка пречка, всяка тежест, всеки камък за препъване, всеки корен на горчивина. Нека сърцата на всички бъдат свързани в сладка увереност и истинска братска любов! Нека Той увенчае с най-богатото Си благословение трудовете на всички Свои възлюбени служители у дома и в чужбина, като развеселява сърцата им и укрепва ръцете им, като им дава да бъдат твърди и непоколебими, винаги изобилстващи в Неговото скъпоценно дело, с увереността, че трудът им не е напразен.
