Напускайки горната стая, благословеният Господ с учениците Си сега преминава потока Кедрон. Юда знаеше мястото, защото това беше добре известно място за уединение на Исус и Неговите ученици. Той обичаше да ходи там.
Пристигнал в Гетсиманската градина, Той се оттегля от основната група Свои ученици, като взема със Себе Си само Петър, Яков и Йоан. Тези трима Той беше взел със Себе Си на планината на преображението и те заспаха в присъствието на Неговата слава. Сега Той ги завежда в градината и те заспиват в присъствието на Неговата скръб. Такъв е човекът. Такава е човешката природа. Такива сме вие и аз. Можем да бъдем еднакво безразлични към славата и скръбта на Христос.
Те заспиват, докато благословеният Господ се отдалечава от тях на малко разстояние и се моли. Представяли ли сте си някога тази сцена на скръб в градината? Ах! Каква скръб изпълваше сърцето на Спасителя. Помислете какво предстоеше пред Него. Всичко, което Бог или човек можеше да сложи в чашата на скръбта, която Той щеше да изпие, Той предвиждаше. Пише: „Исус, знаейки всичко, което щеше да Му се случи, излезе напред“ (Йоан 18:4). Господ знаеше в този момент всичко, което Му предстоеше, и знаейки всичко, Той спокойно излезе да го посрещне. Как Той чувстваше всичко! Предателството на Юда; предстоящото отричане на Петър; изоставянето от всички ученици; изгонването и отхвърлянето от Неговия земен народ, юдеите, неразбран и нежелан; изкушенията на врага; носенето на греха; изоставянето от Бога; гняв, съд и смърт като край на Неговия път тук.
