Давид, тип на отхвърления Христос, става център на привличане за братята си. Семейството му, всичките му роднини, се събират около него. Те бяха за Давид; те го признаха за Господен помазаник, този, чрез когото Господ щеше да спаси Своя народ, инструмент на благодатта в Израел. Те знаеха, че те, подобно на главата на семейството си, не могат да очакват нищо от света освен презрение и преследване; така че единственият им ресурс беше да търсят убежище в този, който от човешка гледна точка сам беше без ресурс.
Но друга група хора също потърси убежище при Давид в пещерата Адулам: „И всеки, който беше в беда, всеки, който беше задлъжнял, и всеки, който беше недоволен, се събра при него. Така той стана техен водач“ (1 Царе 22:2). Не само тези, свързани с него, защото споделяха общ произход, но и такива, които нямаха такава връзка, се присъединиха към Давид. Общата им характеристика беше, че бяха загубили всичко. Някои бяха „в беда“, не знаейки накъде да се обърнат; други бяха „задлъжнели“, неспособни да платят; и накрая, други бяха „недоволни“, имайки скърби, за които нямаше лек, създадени от състоянието на нещата в Израел.
Всички те намериха сигурно убежище при Давид, както се намира днес при отхвърления Христос. Намерили ли сте убежище при отхвърления Христос? Човек не го прави, докато не остане без ресурс и не загуби всяка надежда да си помогне сам. Светът в този случай ще ви презира, но въпреки това няма да ви липсва нищо. Усетеното присъствие на Господ Исус, преживяно от душата ви; съкровищата на Словото, поставени на ваше разположение и познати; и накрая средствата за приближаване до Бога, осигурени от свещенството на Христос, Който ни въвежда в общение с Него: такива са ползите, които нашият Давид раздава по време на Своето отхвърляне. Нищо повече не липсва, освен Той да бъде проявен в слава пред очите на всички.
