Три пъти в Евангелието на Йоан Господ говори за Себе Си като за Сина Човешки, който е издигнат. Като издигнат, ние Го мислим като Разпнатия, Светия, издигнат на кръста за нас. Но също така ни говори за Него като за Възвишения, който сега е издигнат на небето, увенчан със слава и чест!
В горния стих Той е Синът Човешки, издигнат, за да даде вечен живот на всички, които вярват. Илюстрацията от Стария Завет беше Моисей, който издигна змията в пустинята, така че всички, които погледнаха към тази издигната змия, да живеят. Така и днес вечен живот е достъпен за всички, които погледнат към Него – с други думи, вярват в Него и в Неговото завършено дело на кръста.
В Йоан 8 Господ говори за факта, че когато юдеите Го издигнат, тогава ще разберат, че Той е „Аз съм“. Докато като вярващи днес, ние се радваме да знаем, че Господ Исус е „великият Аз съм“, този стих по-специално гледа към идващия ден, когато възстановеният остатък от юдеите най-накрая ще признае Господ Исус за свой Месия. Исая 53 ни дава тяхната бъдеща изповед за това, което Господ е претърпял за тях.
Накрая, в Йоан 12, Господ говори за Себе Си, издигнат, за да привлече всички към Себе Си. Това говори за онзи идващ ден на слава, когато Той ще бъде центърът на всичко на небето и земята (срв. Исая 2:2–4; 11:10, 12).
Веднъж Той беше издигнат на кръста; сега Той е издигнат в слава. Той беше издигнат, за да даде вечен живот на всички, които вярват в Него; Той беше издигнат, за да можем ние днес, както и бъдещият еврейски остатък, да Го познаем; и Той беше издигнат с оглед на онзи идващ ден, когато всички ще бъдат привлечени към Него, когато всичко ще намери своя център в Него Самия.
