1 Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. 2 А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. 3 В тях лежеха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. 4 [Защото от време на време слязваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] 5 И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. 6 Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? 7 Отговори му болният: Господине, няма человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. 8 Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. 9 И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. 10 И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. 11 Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. 12 Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи? 13 А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това място. 14 Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. 15 Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели. 16 И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота. 17 А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя. 18 И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу. 19 На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави. 20 Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие. 21 Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява. 22 Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всяка съдба, 23 за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил. 24 Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и вярва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта в животът. 25 Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят. 26 Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си; 27 и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески. 28 Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, 29 и ще излязат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение. 30 Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил. 31 Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно. 32 Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно. 33 Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината. 34 Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие. 35 Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене. 36 Но аз имам по-голямо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил. 37 И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели. 38 И словото негово нямате да пребъдва във вас, защото вие не вярвате в тогоз когото е той изпратил. 39 Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тях имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене. 40 Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот. 41 От человеци слава не приимам; 42 но познах ви че нямате в себе си любов Божия. 43 Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете. 44 Как можете да повярвате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога? 45 Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте. 46 Защото ако бяхте вярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа. 47 Ако ли неговите писания не вярвате, как ще повярвате моите думи?
22 Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всяка съдба, 23 за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил.
25 Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят.
Йоан 5 · Йоан 5:22–23 · Йоан 5:25 · BG1871
Йоан 5 започва, като ни дава картина на напълно безпомощното състояние на човечеството. Един болен човек лежеше близо до къпалнята Витезда с множество болни, слепи, куци и изсъхнали хора. Когато Господ го попита дали иска да оздравее, той отговори: „Господине, нямам човек.“ Той не можеше да си помогне сам и нямаше кой друг да му помогне. Колко чудесно обаче, че Синът стана Човек, за да спаси тези, които бяха безпомощни да спасят себе си!
По-късно в главата, стих 25, Господ обявява, че тези, които днес чуят гласа на Божия Син, ще живеят. Това е делото на благодатта, което се извършва в света днес. Чрез проповядването на вярно евангелско послание, гласът на Божия Син се чува и тези, които чуят, получават вечен живот.
Ами тези, които Го отхвърлят? Както често се казва, ако благодатта бъде отхвърлена, всичко, което остава, е съд. Тържествена мисъл!
Два пъти в глава 5 се говори за съд. Първо, в стихове 22 и 23 ни е казано, че целият съд е предаден на Сина, за да могат всички да Го почитат. Когато Синът стана Човек, Той дойде на място, където хората можеха да Го хулят и дори да плюят върху Него! Отец ще се погрижи всички да почитат Неговия Син, или като благословени от Него в спасение, или съдени от Него като отхвърлящи Го.
В стих 27 ни е казано, че цялата власт да изпълнява съд е дадена на Сина, защото Той е Син Човешки. Като Син Човешки, Той ще изпълнява съд в идващ ден на тази земя, когато Той ще покори всички неща на Себе Си. Тогава, накрая, когато всички невярващи застанат пред великия бял престол, Христос като Син Човешки ще ги изпрати във вечна погибел. Всяка уста там ще бъде затворена, тъй като те ще бъдат съдени от Човек, който винаги е вършил това, което е било угодно на Неговия Отец.
