Думата „достъп“ е използвана само три пъти в Новия завет и само от апостол Павел. В Римляни 5:2 научаваме, че чрез този достъп имаме ново положение; в Ефесяни 2:18 се разкрива, че имаме нова връзка. В горния стих ще открием, че имаме нова увереност.
Преди да бъдем спасени, се ужасявахме от мисълта да срещнем Бога. Лошата ни съвест ни караше да се отдръпваме; наистина, бяхме отчуждени от Него. Но сега можем да се приближим до Него с увереност.
Всъщност, ние не само имаме увереност в достъпа си до Него, но можем да се приближим до Него с „дръзновение“. Тази дума означава „да говорим свободно“, „да говорим открито без задръжки в изказа“. Идеята е, че можем да говорим с яснота или откровеност. Сега, това не би било забележително нещо, когато става въпрос за човешки взаимоотношения. Въпреки това, според чудните богатства на Божията благодат, тук се разкрива, че можем не само да се приближим до Бога, но и да го направим с „дръзновение“!
Това не е единственият път, когато сме призовани да се приближим до Него с дръзновение: намираме го също в Евреи 4:16 и 10:19. Очевидно Бог иска да знаем това и да използваме достъпа си до Него чрез Христос! Имаме ли изпитания или скърби? Изправени ли сме пред трудности? Тогава можем „да пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта“ (Евр. 4:16). Можем да се приближим заедно за поклонение, защото имаме „дръзновение да влезем в Светая Светих чрез кръвта на Исус, по нов и жив път“ (10:19–20). Имаме достъп с дръзновение, защото това е „нов и жив път“! Думата тук за „нов“ буквално означава „прясно заклан, никога не остаряващ“. Този Господен ден, докато се събираме около нашия Велик Първосвещеник, нека размислим върху тези неща и да не се отдръпваме, а да се приближим!
