Нека се върнем мислено, скъпи християнски читателю, и да разгледаме за малко ранната църква в нейната примитивна простота и свежест, както е представена в цитирания по-горе пасаж. Първо ще видим, че светиите са били назидавани, а след това, че са били умножавани.
Подготовка за напредък
Савел от Тарс, този горчив враг и гонител на Божиите светии, току-що беше обърнат към Бога, без съмнение в отговор на молитвата на умиращия мъченик Стефан. Така атаката на Сатана от вън беше преодоляна, а самият гонител беше превърнат в най-усърден и предан слуга на Христос.
Духът на неистината, действащ вътре в църквата, също беше строго порицан в тържествената присъда над Анания и Сапфира. В резултат на това църквата, чрез Божията милост, имаше малко почивка от гонения отвън и корупция отвътре.
Постигнат напредък
Тук се казват две неща за ходенето на църквите, което е белязано както от духовен напредък, така и от увеличаване на броя: то е било „в страх от Господа“ и „в утехата на Светия Дух“. Не желае ли всеки искрен Божий служител да види духовен напредък и увеличаване на броя в събранията днес? Разбира се; но, уви, колко малко виждаме от това! Няма ли причина? Не трябва ли да се намери в ходене, което е по плът, а не по Дух?
Назидание
Тук ни е казано, че църквите са били „назидавани“. Само когато Божието слово се служи в силата на Светия Дух и се приема като Негово слово, може да се осъществи истинско назидание и изграждане на светиите върху тяхната най-свята вяра. Не можем ли добре да се молим такова назидателно служение да се осигурява сред светиите все повече?
Страхът от Господа
Следващото нещо беше този благоговеен „страх от Господа“, който толкова ни приляга. Ние правилно поддържаме, че където двама или трима са събрани в Христовото име, там Той е сред тях (Матей 18:20). Това е Неговото благословено осигуряване дори за ден на слабост и упадък.
Но какво благоговение би породила тази истина в нас, ако наистина бъде разбрана и повярвана. Самото ни отношение и поведение на събрание, както и нашето ходене и поведение, преди да се съберем, биха носили отпечатъка на Неговото присъствие, както в очакване, така и в осъществяване; нали така?
Утехата на Светия Дух
Тогава, в онези ранни дни, е имало съвместно ходене в „утехата на Светия Дух“. Почти забравена истина в християнството е, че Светият Дух е тук, обитаващ в църквата и във вярващия.
Духът е тук, за да прослави Христос, да ни води във всяка истина, да излее Божията любов в сърцето, да вложи в самата душа и устни на вярващия вика: „Авва, Отче“. Той е тук също, за да води събранието в поклонение, хвала и благодарност към Отца и Сина. Благословена и славна привилегия! Блажени са тези, които ходят в утехата на Светия Дух!
Защо сегашната оскъдност?
Защо тогава чуваме за липса на духовна енергия, за липса на помазание и сила в събранията? Не може ли да е защото „огорчаваме“ Духа с нашите индивидуални постъпки, или защото „угасяваме“ или възпрепятстваме Него в нашите събрания колективно? Това са сериозни съображения, над които е добре да размишляваме в присъствието на Бога.
Вижте до какво доведе тази липса на духовност и благочестие в Коринт — разделения, раздори, несъгласия и дори по-лошо; така че апостолът трябваше да им каже: „Вие сте още плътски: защото докато между вас има завист, раздори и разделения, не сте ли плътски и не ходите ли като човеци?“ (1 Коринтяни 3:3). Доколко това е вярно сред нас днес?
Ако Божията църква беше ходила в истинско отделяне от света, с неоскърбен Дух, „сгодена за един мъж“, за да бъде „представена като чиста девица на Христос“, колко различна би могла да бъде нейната история! Но, уви, други обекти се намесиха и Христос загуби мястото Си в сърцето.
Историята на упадъка на църквата започна с това, което е толкова трогателно изразено в словото на Господа към Ефес: „Ти си оставил първата си любов“; и ще завърши в тъжното състояние на хладност, описано в посланието до Лаодикия (Откровение 2+3).
Възможно ли е възраждане?
Какъв е тогава пътят на възстановяване? Той е „да се покаем“, да се смирим под ръката на Господа, да заемем мястото на истинско изповядване и самоосъждане пред Него. В същото време трябва да разчитаме с пълно доверие на „Бог и словото на Неговата благодат“ като достатъчни за всички времена, а следователно и за това време.
И нека си спомним с цялата сериозност, че е наша привилегия да ходим „в страх от Господа и в утехата на Светия Дух“ днес, толкова истински, колкото и в най-светлите дни от историята на църквата. Ако тази привилегия не се ползва, чия е вината? и къде е лекарството?
