Когато Йосиф умирал, той поискал костите му да бъдат пренесени в Обетованата земя (Битие 50:25). Минали стотици години, докато израилтяните останали в Египет; след това по време на изхода от Египет Моисей взел костите със себе си (Изход 13:19). Четиридесет години по-късно, когато пътуването им през пустинята приключило, четем: „Костите на Йосиф, които израилтяните бяха изнесли от Египет, погребаха в Сихем.“ Бог винаги гледа в дългосрочен план и е търпелив в изпълнението на Своите намерения.
Нищо не е разкрито относно това как този скъпоценен товар е бил съхраняван по време на пътуването през пустинята. Бог не винаги ни казва всичко, а само това, което трябва да знаем. Сигурно е, че Моисей е предал костите на Йосиф на Исус Навин, за да завърши мисията и по този начин да изпълни клетвата, дадена на Йосиф толкова отдавна.
Накрая желанието на Йосиф се изпълни. Желанието му относно костите му може да ни се стори малко странно, но за верните, благочестиви израилтяни беше важно да бъдат погребани в земята на бащите си. Костите на Йосиф бяха свидетелство за израилтяните, докато пътуваха през пустинята четиридесет години. Те бяха напомняне, че Йосиф е умрял, но костите му бяха и гаранция за Божието обещание да ги въведе в земята.
По същия начин за нас, простите символи на Господната вечеря гледат назад като възпоменание за Неговата смърт, но също така гледат напред към сигурната надежда за небето, която е пред нас, защото трябва да правим това „докато Той дойде“ (1 Кор. 11:26).
