Да се научим на състрадание
Защо нашият Господ трябваше да проявява състрадание към болните и нуждаещите се? Не бяха ли те грешници? Не си ли бяха навлякли много от проблемите си с начина, по който живееха в бунт срещу Бога? Не заслужаваха ли Неговото осъждане, а не Неговото състрадание?
Скъпоценен Спасител! Той дойде да потърси и да спаси изгубените. Той се радваше да приема грешници и да яде с тях. Той се обръщаше към мъже, жени и деца в техния грях и мизерия и ги извеждаше от тях, когато те откликваха на Неговата чудна благодат. Той можеше да докосне и изцели прокажения, без да бъде заразен от неговата проказа. Той не изцеляваше хората механично, а с дълбоко чувство към тях.
Той нежно учеше Своите ученици също да бъдат състрадателни. В Матей 14:14, цитиран по-горе, докато Господ изцеляваше болните, учениците размишляваха как да се отърват от множествата. Докато Господ умножаваше пет хляба и две риби, за да нахрани пет хиляди, учениците умножаваха причините да изпратят множествата. И ние сме толкова много като тях!
Затова Той просто каза: „Няма нужда да си отиват. Вие им дайте нещо за ядене.“ И тогава, като средство да ги научи, Той продължи да използва Своите ученици, за да даде храната, която Той осигури, на множествата. Научиха ли те това, което Той ги учеше за състраданието? Учим ли ние този важен аспект на служението?
