Добрите и лошите смокини; човешката невярност и Божията вярност
Две неща привличат вниманието ни в Еремия 24. Първо, подчинението на Божия съд, когато Той го изпълнява, е доказателство за разбиране на Неговото слово – за истинска духовност. Липсата на вяра се опира не на стабилността на обещанията, а под предлог на обещанията, на тази на наредбите и на хората, които им се радват. Онези, които се подчиняват на този Божи съд над човешката невярност (съд, който води до наслада от тези обещания и действа за премахване на наредби, чиято стабилност Бог не е гарантирал; но във връзка с които човек, ако е верен, би се наслаждавал на обещанията) – онези, повтарям, които се подчиняват на този съд, ще се насладят на пълния и цялостен ефект от тези обещания, на които е невъзможно Бог да бъде неверен. Второто нещо, което трябва да се отбележи, е, че когато Бог иска да насърчи вярата на онези, които се подчиняват на Неговия съд (водени от това подчинение до свято убеждение, че човек го е заслужил), Бог не спира пред нищо по-малко от пълното и цялостно изпълнение на обещанията, които зависят от Неговата вярност, независимо от човешката невярност – изпълнение, което може и ще бъде насладено единствено чрез Божия труд в човека, който ще го доведе до състояние, подходящо за това изпълнение (виж ст. 6, 73). Положението на народа по време на пророчествата на Еремия предостави очевидна възможност за развитието на тези два принципа; защото народът и домът на Давид бяха напълно се провалили в своята вярност към Бога. Много е мъчително и много унизително, когато сме принудени да признаем, че Божиите врагове са прави. Единствената утеха е, че Бог е прав
(Езекиил 14:22-23)
и че в крайна сметка Той не може да не изпълни Своите милостиви обещания.
