Евангелието на Йоан ни представя най-чудесната личност, Исус – Йешуа, което означава „Яхве е спасение“ – Който е Помазаникът, Човешкият Син и „Бог, благословен над всички“. Еврейското ръководство Го отхвърли, нежелаейки да приеме Божия Месия и отказвайки да повярва, че Той е Божият Син.
Книгите на Самуил и Царе разглеждат царете и народа като под отговорност пред Бога. Летописите наблягат на Божиите съвети, или планове, на благодат. Това е причината Летописите да споменават историята на Саул само в няколко стиха, в сравнение с подробностите, дадени в 1 Царе.
Първите седем глави на Левит описват подробно пет различни вида жертви или приношения, които трябваше да бъдат принасяни от израилтяните. В първите се набляга на Христос като носещ слава на Бога – благоухание или мирис, възлизащ към Бога. В Новия Завет виждаме, че всяка от тях представя нещо от
Разликата, която един мъж или една жена може да направи, както за добро, така и за лошо. Нека бъдем насърчени от първото и предупредени от второто. Можем да кажем, че има страдание, защото грехът е влязъл в света. Това е резултат от неподчинението на един човек: Адам. Чудили ли сте се някога дали послушанието е наистина толкова важно?
Нашите физически тела имат стойност за Господа. Имат ли нашите тела някаква стойност за Бога? Вярваме, че имат, и искаме да разгледаме какво казват Писанията за тяхната стойност. Нашият дух е онази част от нас, която е способна да общува с Бога, Който е Дух.
Първите записани думи на Бога към първоначалната двойка, която Той създаде, бяха: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете“ (Битие 1:28 NKJV). Когато Ева роди първия си син, тя го нарече Каин, казвайки: „Придобих човек от Господа“
Гедеон е живял по времето на съдиите, период, когато голяма част от Израел е решила да прави каквото си иска, вместо да се покорява на ГОСПОДА. Гедеон е поискал знаменията на руното, за да потвърди – не да разпознае – Божията воля и да укрепи вярата си.
Павел започва второто си мисионерско пътуване около две години след като е посетил Галатия с Варнава (Деяния 13-14). Сега със Сила, Павел се връща в Галатия, където взима Тимотей със себе си, за да укрепи новите ученици там. Много по-младият Тимотей вярно следва апостола въпреки противопоставянето, което преживяват.
Книгата на Павел Галатяни е написана след посещения в региона от апостол Павел и други. Божият Дух би насочил вниманието ни към различни проблеми, пред които са изправени вярващите по пътя на вярата, не само тогава, но и днес. Ще разгледаме три от тези важни уроци, намерени в това прекрасно послание.
Господ беше доведен в преторията – официалната резиденция на управителя – рано сутринта. Неговите обвинители не влязоха, „за да не се осквернят, но да могат да ядат Пасхата“. Обвинението срещу Господа беше трикратно.
Бог е светлина и Бог е любов (1 Йоан 1:5, 4:8-16). Тези характеристики в Бога винаги са заедно и действат заедно. От Неговата пълнота ние – вярващите тогава и сега – сме получили благодат върху благодат, или благодат след благодат. Удивителното е, че тази пълнота е
Павел работи около три години в известния пристанищен град Ефес, вероятно през 56-58 г. сл. Хр. Той служи три месеца в синагогата относно Божието царство. Проповядването понякога е придружено от чудеса, които Бог извършва чрез ръцете на Павел (ст. 11)
Посланието до Евреите е за Господ Исус, Неговата личност и Неговото дело. Името „Исус“ се среща 14 пъти в това прекрасно послание, включително един път, когато се отнася за Исус Навин, който е въвел Израел в Обетованата земя. Числото осем в Писанието представлява ново начало.
В Стария Завет ни е казано, че Господ е нашият Пастир. Обещанието в Исая 40:11 показва, че Месията ще се отнася към Своя народ като пастир, който се грижи за овцете си. Знаем също, че Авраам, Исаак, Яков, синовете на Яков, Моисей и Давид са били пастири.
Библията представя благочестиви по-възрастни жени като примери за вяра и мъдрост. Научете от Сара, Елисавета, Анна и други как да живеете живот на преданост.
Вярата е като телескоп, който приближава до нас неща, които всъщност са далеч, както са „нещата, за които се надяваме“ (ст.1). Вярата го е направила готов да напусне Ур Халдейски – най-напредналата култура на неговото време.
Апостол Йоан завърши първото си писмо, като ни предизвика да „пазим себе си от идоли“ (1 Йоан 5:21 NKJV). Думата „пази“ в това увещание изразява спешност и решителност, без никакво колебание.
