Вярата е съществувала, както толкова поразително показва Евреи 11, както и любовта. Всеки светец е имал очите си насочени към бъдещето. Явяването на Спасителя в смирение, за да извърши изкупление, е изпълнило много старозаветни надежди и предсказания. В Него е открит великият Обект, който изпълва видението на вярата.
Има покой в нежната любов, която е стъпвала по нашия път долу, казва списание „Благодат и Истина“. „Има покой за уморената душа, Има покой в успокояващата благодат, която тече от тези горни селения“, казва списание „Благодат и Истина“. „Когато изпитваме земните скърби. Когато скръбта
Библията се чете, Библията се чете и скъпоценните химни все още се пеят. Библията се чете, скъпоценните химни все още се пеят и хвалението е естествена реч за всеки език. Дом, където всеки намира радост в служенето на другите, и любовта все още свети, макар дните да са тъмни и мрачни.
Обещана е властта да се служи в името на Христос. И ползите се празнуват, но цените са скрити. Като християнин, който е преживял комунистическото преследване, ние провъзгласяваме полуистина. Резултатът е, че провъзгласяваме, че сме провъзгласили полуистина. Като християнин, който е преживял комунистическото преследване
Бог винаги е имал план да примири хора от целия свят със Себе Си. Бог е говорил за Своя план на Авраам още в Битие 12:3: „И в тебе ще се благословят всички земни племена.“ Сътворението до Авраам скоро беше покварено, когато Адам и Ева не се подчиниха на Бога и изядоха забранения плод.
Истинските ученици са дарът на Отца за Неговия Син, и тъй като Той ги напуска за известно време, Той ги поверява на нежната грижа на Отца за тях. Синът е прославен в учениците, макар че Той беше тук в най-ниско смирение, не търсейки слава за Себе Си.
Думата „християнин“ се среща само три пъти в Библията: Деяния 11:26, 26:28 и 1 Петрово 4:16. Да си християнин означава да си всеотдаен последовател на Христос. За евреина идеята за разпнат Христос е била препънка, а за гърка е била глупост.
Християнският характер изисква както нежност, така и сила, отразявайки примера на Христос. Вярващите трябва да предлагат нежност и стабилност на другите.
В Колосяни 2 Светият Дух силно ни предупреждава чрез апостол Павел за четири опасности: философия (ст. 8-10), юдаизъм (ст. 11-17), суеверие и окултизъм (ст. 18-19). Това са сериозни заплахи за вярващия, който иска да ходи „в Христос“.
Алчността е грях, който расте от това, с което се храни. Тя води до всякакви други грехове и е единственият грях на сърцето, пряко забранен от Десетте Божи заповеди (Изх. 20:17). В света тя почти не се смята за грях.
Жалко е, че „християнизираните“ страни, където в продължение на векове религията е забавяла отслабването на доброто поведение, сега служат като примери за извращение и корупция. Ще завърши ли всичко с пълен провал на християнството и триумф на злото над доброто? Не! Не християнските принципи са се провалили
